Силният вариращ полет на прилепа обещава големи възможности за създаването на малък самолет и за много други приложения.
Създавайки автоматизирано крило на прилеп учените от университета на Браун са разкрили тайната на полета на истинския прилеп включваща функцията на сухожилията, еластичността на кожата, структурата на мускулите, гъвкавостта на скелета, особеното движение нагоре и надолу.
Иновативен дизайн предоставя нова ценна информация за динамиката на този вариращ полет на прилепите.
Робот с формата на крило и движение на малък прилеп, се движел, когато бил прикрепен към преобразователя на силите в аеродинамична тръба. Преобразователят записва аеродинамичната сила на движещите се крила.
Измервайки изходящата мощност на трите сервомоторни двигателя, който управляват съвместно движещите се части на робота, учените могат да изчислят енергията, нужна за движението на крилата.
Тестът показал, че роботът е в състояние да се съобрази с основните параметри на полета на прилепите, произвежда достатъчно тяга за преодоляване на силата на гравитацията, може да вдигне във въздуха и да носят определено теглото.
Архив за етикет: тайната
Преходът
За да бъдеш щастлив, трябват много условия, но най-първото от тях е да си глупав. Най-често то замества всички други.
Заедно със зрялата възраст и прехода й към старостта иде далекогледството и на очите, и на душата.
Ала не далекогледство, което достига края на нещата, както мислят някои. Звездите стават все по-далечни и недостижими, тайната на живота и на смъртта все по дълбока.
Извор на младостта
Глупости! Със същия успех можеш да попиташ дали сбръчканото лице на една старица може да цъфне пак.
Но вижте! Розата попадна във вода незнайно от къде появила се…. Отначало цветето легна леко върху повърхността на течността и като че не поемаше някаква влага. Скоро обаче започна да се забелязва някаква странна промяна. Смачканите и сухи листенца на цвета се раздвижиха и започнаха да се обагрят във все по-плътен пурпур, сякаш цветето се пробуждаше от някакъв сън. Тънкото стъбълце и листата му позеленяха и станаха така свежи, каквито са били преди педесет и пет години.
То сякаш бе току-що разцъфнало, защото някои от нежните му червени листенца срамежливо се къдреха около влажната пъпка, върху която блещукаха две-три капчици роса.
Каква е тайната? Никога ли не сте чували за извора на младостта? Оня, дето испанският пътешественик бе ходил да търси преди два-три века?
И намерил ли го е? Не, защото не го е търсил там където трябва.
Прочутият Извор на младостта е засенчен е от няколко гигантски магнолии, които независимо от това, че са на безброй столетия, се поддържат свежи от свойствата на тази вълшебна вода.
Именно в такава вода розата възвърна предишния си облик…..
Рецептата на Соса-Соla
Рецептата на Соса-Соla е взета от хранилището за първи път през 1925г. Компанията Соса-Соla е взела от банковия трезор тайната формула за производство на прочутата си напитка, която е лежала там 86 години.
Уникалния документ е представен пред желаещи на постоянната експозиция на „Тайната на секретната формула“, която е открита в музея „Светът на Coca-Cola“ в Атланта.
Рецептата на Coca-Sola е разработена през 1886г. Формула за напитката е била държана в строга тайна. Помнели са я наизуст само няколко човека и тя се е предавала на определени хора само устно. Рецепта от 1886г. все още се пази в тайна.
В момента, Coca-Cola е един от най-големите в света производител на напитки.
Произхода на кехлибара
Това е едно много загадъчно съкровище на земята. От къде са се взели тези уникални камъни, стоящи на границата между живото и мъртвото?
Вече няколко хилядолетия хората обработват и използват кехлибара. Дълго време те са се опитвали да разгадаят тайната свързана с произхода на „слънчевите камъни“.
Какви ли не версии са изказани. Смятали са го за застинала на слънцето морска пяна, вкаменен на морското дъно нефт и дори за рибено масло.
За първи път Плиний Стари писал за органичния произход на кехлибара. Той забелязал, че когато го запалвал той пушел и издавал миризма на смола.
През XVI век, хората вярвали, че кехлибар се формира от смолисто течно вещество в дълбините на земята и се втвърдява само на открито. В средата на XVIII век Ломоносов отхвърли аргументите на защитниците на тази хипотеза и доказал растителен произход на кехлибар.
Северна Европа е равнина и покрита с ниски хълмове. В нея има множество реки, блата и езера. Тук растат субтропични хвойнови широколистни гори. Климата по тези места е топъл, с яко изразени сухи и дъждовни сезони. Средната годишна температура е около 20 градуса. В най-горния пояс на горите растат секвои, по-надолу борове и ели. Наред с тях са и бука, дъба и други широколистни дървета. Под тях растат папрати и мъхове.
Преди много години климата по тези места е бил топъл и влажен. В резултат на това, субтропичните и тропически гори са се преместили на север. Обилното изтичане на смола от хвойновите дървета се явявало като защитна реакция при приспособяването им към новите необичайни условия за тях. Пожарите, ураганите, насекомите и други животни повреждали дърветата, а това допринасяло за още по-голямо отделяне на смола.
Смолата се плъзгала по стволовете и капела от клоните. Окислението на бъдещите „слънчеви камъни“ продължило доста дълго време. В плодородната почва смолата станало по-твърда и се покрила с дебела тъмнокафява кора.
Течащите води изкъртвали вкаменената смола от почвата и я отнасяли до устието на реките. Там тя се наслагвала, а останалото извършило времето.