Международният съюз за хуманизъм и етика IHEU е публикувал отчет, посветен на това, как в света се отнасят към светските хора. Установено е, че в 7 държави атеизма се наказва по закон със смъртно наказание.
Доклада „Свобода на мисълта за 2012 г. е отчет за дискриминацията срещу хуманистите и не религиозните хора. Изложен е на 72 страници и съдържа подробности за крайни случаи на преследване на невярващи хора в света.
Афганистан, Иран, Малдивските острови, Мавритания, Пакистан, Саудитска Арабия и Судан са седемте страни, в които атеистите получават смъртно наказание.
Повечето от атеистите са в затвора, заради изказвания на личните си възгледи в медиите.
В доклада се разглеждат подробно редица случаи, когато атеисти просто са споделили идеите си в социални мрежи например, като Facebook.
IHEU отбелязва, че през последните години броят на случаите на богохулство, силно нараства.
Повечето от страните разгледани в доклада са в Азия и Африка. Законите им „отричат правото на съществуване на атеисти, нарушава се свободата им за изразяване на мнения, отменя се правото им на гражданство, ограничава се правото им да се женят.“ Докладът посочва също законите, които „възпрепятстват достъпа им до всеобщо образование, както и забрани да влизат в организациите на гражданското общество, които работят за държавата, криминилизират критиката им срещу религиите и екзекутират при оставяне религията на родителите.“
Бангладеш, Египет, Индонезия, Кувейт и Йордания са изброени като страни, където любов или симпатия към атеистичните възгледи напълно се забранява или строго се ограничава от законите.
В други страни като Малайзия, гражданите са принудени да се регистрират като последователи на малък брой от официално признати религии.
Докладът „Свобода на мисълта за 2012 г.“ също разглежда примери от Европа и САЩ, където, според авторите, правата на атеистите също са страдали.

При подготовката за обединяването на английските колонии в Австралийски съюз, дълго не могли да решат кой град да си изберат за столица.
Най-големите градове Сидни и Мелбърн претендирали за това звание и не си отстъпвали един на друг.
За това било прието решение за столица да се построи съвсем нов град – Канбера. Той се намира на значително разстояние както от Сидни, така и от Мелбърн.

Има една древна басня. Може би стара колкото човечеството, защото най-древните записи, в които се открива, са само копия на още по-отдавнашни. Ето какво разказва тя.
Един кон имал мощен и опасен враг — вълка. Живеел в постоянен страх за живота си. Тъй като изпаднал в отчаяние, сетил се да потърси силен съюзник. Затова отишъл при човека и му предложил съюз, Изтъкнал му, че вълкът е и негов враг. Човекът веднага приел сътрудничеството и предложил незабавно да убие вълка, ако новият му съюзник му помогне, като постави на разположение на човека своята бързина. Конят се съгласил и позволил на човека да му постави юзда и седло. Човекът го яхнал, подгонил вълка и го убил.
Конят изпитал радост и облекчение, благодарил на човека и казал:
– Сега, след като нашият враг е мъртъв, махни юздата и седлото и възстанови свободата ми.
Човекът се изсмял на висок глас и отвърнал:
– Какви ги говориш! Дий, коньо!
И днес става така . Търсиш помощ от по-силния, а той те впримчва в робство. Да си в съюз срещу по-силен враг не е лошо, внимавай само с кого сключваш съюза и какво ти се предлага.