Слънцето прежуряше. Земята бе станала твърда като кирпич. Леко приведена жена бързаше по черния път през полето. Тя носеше ключове, които мъжът ѝ бе забравил, а много му трябваха на работата.

Друг път, когато трябваше да измине по-голямо разстояние, отдалечено от шума и глъчката на хората, тя пееше или се молеше

Но сега всичко беше изсъхнало в нея. Причина за това не беше палещото слънце. Някаква мъка, загнездила се в сърцето ѝ я измъчваше.

Жената разбираше много добре, че за това си състояние, единствено тя е виновна. Тя не издържа повече и там на полето започна:

– Господи, знам че трябва да простя, но не мога… Каква е ползата? …. Прощавам и като се обърна пак същото се повтаря.  Не мога, не ми стигат силите да го направя … чувствам се отхвърлена и пренебрегната, а болката е толкова силна …. Да, зная 70 пъти по 7, но не мога, много ме боли …. Помогни ми!

Чу се тих глас:

– А на мен по-лесно ли ми беше?

Пред нея застана кръста със Спасителя, прикован на него. Пироните болезнено се впиваха в плътта Му. Засъхнала кръв от тръния венец бе оставила следи по лицето Му.

Тя заплака. Издигна поглед към небето и завика:

– Прости ми, Господи и ми помогни!

Бял пухкав облак засенчи палещото слънце. Подухна хладен ветрец. В нея настъпи мир. Сърцето ѝ ликуваше, а душата ѝ пееше.

„Страхувам се, че със сигурност ще дойде ден, когато технологиите ще бъдат предпочитани пред простото човешко общение. И светът ще получи едно поколение от идиоти“.
Това е мисъл на Айнщайн, но колко точно пасва на нашето време.
Тягостна мисъл, изказана толкова отдавна, но разкриваща състоянието на хората в днешното време, заробени от технологиите и удобствата.
Не ме разбирайте погрешно, нямам нищо против технологиите, самата аз ги използвам, но мисълта ми е да не загубим онова общение по между си, без което бихме се превърнали в жалко подобие на „роботи“.
Резултатите не закъсняват и ето какво се случва в действителност. Този, който е запазил човешкото в себе си е станал дефектен за околните.

Време е да помислим и балансираме нещата. Все още не е късно.

В момента дванадесет милиона души по света имат състояние надвишаващо един милион долара. Рекордни цифри!
Това се посочва в проучване, проведено от консултантската компания в областта на управлението и информационните технологии Capgemini.
Увеличил се е броят на супер – богатите. Свръх богат се счита притежателят на повече от 30 милиона долара.
В кои градове живеят те?
Изненадващо е, че сред 20-те градове, където живеят милионерите, не влизат Дубай и Монако.
Начело в списъка е британската столица Лондон – 4224 богати жители, всеки от тях има над 30 милиона долара. Разбира се, милиардери живеят в такива ослепителни градове, като Ню Йорк, Сингапур, Мексико Сити и Сао Пауло Бразилия.
Франкфурт и Мюнхен, две германски града, също са включени в класацията. Във Франкфурт, според проучването живеят 1868 милиардера. Това е достатъчно градът да бъде на 6-то място в света. Мюнхен с 1113 милиардери е класиран на 17-та позиция в световната ранг листа.
Три китайски града, Хонг Конг, Пекин и Шанхай също намериха място в списъка.

Местните консерви на една американска компания се наричали „Spiced Ham“ – „пикантна шунка“ или „SPAM“.
Те просъществували много след Първата световна война. И тъй като състоянието на фирмата се влошило, решили да я продаде, докато не е станало прекалено късно.
За целта провели мощна рекламна кампания.
Но тя била толкова досадна и натрапчива, че за нея си спомнили през 1986г., когато някой си Дейв Родес за конференция на Usenet изпратил огромно количество еднакви съобщения, рекламиращи поредната финансова пирамида.
След като някой приравнил съобщенията на Дейв Родос с натрапчивата реклама на консервите за месо на компанията „Spiced Ham“, думата „спам“ добила нов смисъл.

Има такива моменти в живота ни, в които търсим само развлечения и не разбираме, че се намираме в голяма опасност.
Ние се отдръпваме от Бога за да търсим наслаждения и удоволствия дотогава, докато не пожънем последствията от нашите решения.
Разбира се, в такива случаи искаме да избягаме или да се скрием някъде. С голямо усърдие и труд търсим някакъв изход.
И в повечето случаи не правим правилния избор. Запомнете, това ваше решение и избор са ви довели до такова състояние.
Мислиш си, че не може да бъде по-лошо от това. Чувстваш силна болка ….. и страх.
Накрая осъзнаваме и чувстваме, че няма вече изход. И тогава се борим със всички сили…. и ни се струва, че всичко е напразно.
Накрая грехът ни надвива и жестоко ни наранява…..
До тогава, докато не извикаме към Бога! И тогава печелим битката, но това не е наша заслуга.
И едва тогава разбираме, че Бог никога не ни е напускал. Той ни обича и иска да излекува дълбоките ни рани.
Той ни казва:
– Ти си мое дете. Никога не се отдалечавай от мен. Не ме оставяй и аз ще бъда с теб навсякъде, ще те пазя и ще ти помагам!