Джовани да Велита бе богат почитател на Францис от Асиз. Той бе построил груба обител за францисканците в Гречо, Италия. Простотата ѝ подхождаше много на Франсис. Той никога не бе искал нещо разкошно.

Гречо беше очарователен, а скитът гледаше към долина с изглед към далечни планини. Построен бе пред няколко пещери с гори отгоре и отдолу.

Франциск покани своите съседи селяни и всички близки монаси да се присъединят към него за литургията на Бъдни вечер тук.

Те дойдоха с факли в ръце, пееха рождественски химни.

Едва когато се изкачиха по стръмните пътеки, научиха:

– По молба на Франциск Джовани е осигурил ясли в една от пещерите. Около нея имало вол и магаре, с мъж и жена в костюми, които представляваха Йосиф и Мария, и восъчна кукла за Христос.

Когато всички се събраха, Франциск изпя евангелския разказ за раждането на Христос.

След това той изнесе проповед, припомняйки събитията, случили се преди дванадесет века в Юдея.

Накрая заяви на своите слушатели:

– Животът ви ще се промени, ако положите вярата си в Христос, бебето от Витлеем.

Мнозина бяха трогнати от неговия преразказ на тези събития. Още повече от подреждането на хора и животни, което придаваше правдоподобност на старата история.

Това бе една запомняща се Бъдни вечер за всички присъстващи – възрастни и деца.

Хората се покланяха на светлината на лампата, припомняйки раждането на Христос.

Франциск остана да бди с Джовани над яслите цяла нощ.

Днес живите ясли са доста често срещани, но тази на Франсис изглежда е била първата. За нея той трябваше да получи разрешение от папата за подредбата, за да не бъде обвинен, че приема с лека ръка историята за раждането на Христос.

Дядо Станьо засука мустак и заяви:

– Наближава края на годината.

А след това попита:

– Направихте ли равносметка на живота си през тази година? Забелязахте ли нещо, което трябва да промените?

Философа Дечо, както го наричаха приятелите му, си пое дълбоко въздух и добави:

– Нашата тенденция към индивидуалистичен, материалистичен начин на живот, особено в нашия модерен свят, може да ни накара да гледаме на всичко като на потребност.

Милчо веднага се намеси:

– Ние имаме нужда от най-новите и най-добрите технологии или от екстравагантна ваканция. Освен това вместо да споделяме взаимно със съседите си машините и уредите, които имаме, смятаме за по-лесно да си ги купим, за да не зависим от никого.

Антон сбърчи нос:

– При забързаният начин на живот искаме още и още, дори свръх. Повече бензин в колата, повече храна за вкъщи, повече достъп до интернет ….

– Какво лошо има в това? – повдигна вежди въпросително Григор.

– Все пак е нужно да разберем разликата между пълноценен и претоварен живот, – повдигна показалеца на дясната си ръка Кирил. – Предполагаемите нужди могат да ни отклонят от това, което е наистина важно. Нещата, които Исус би искал за нас. Такива като любов, радост и мир.

Дядо Станьо се усмихна:

– Предлагам ви да отбележите кое в живота си смятате за нужда, а всъщност то е просто разсейващ излишък или кое ви отклонява от семейството ви.

Кольо, който мълчеше до сега, отсече:

– Простият начин на живот започва с приковаване на очите ни към Исус. Само тогава ще имаме правилната връзка с всичко останало в живота си.

Всички се умълчаха.

Вероятно размишляваха върху последните думи на мълчаливеца.

Кера бе ядосана. Причина за това бяха думи изречени от съпруга ѝ Филип.

И тя му пожела лоши неща:

– Нека бъде наранен, както неговите думи нараняват мен! ….

Резултатът не закъсня.

Ден по-късно бузата на съпруга ѝ бе подута. Зъбът се бе възпали. А Кера я болеше ухото. Сякаш се бяха ударили; въпреки че нямаше нищо подобно.

Освен това съседите наводниха апартамента. Колата се развали. Детето се разболя. И двамата се почувстваха зле, но бяха от един тим.

Нямаше друг начин и заживяха заедно.

Да желаем зло на любим човек е много глупаво. Така вредим на себе си.

Потапяме общата лодка. Разбиваме общата кола.

Още повече, че такива желания се сбъдват бързо! Със зли пожелания привличаме мълния от небето.

….. И тогава трябва дълго време да се справяме с последствията.

Никола получи сериозен инфаркт. Той бе много уважаван между познати, съседи и приятели.

Когато лекарят взе кръв за изследване, Никола го попита:

– Какво изтегля кръвта от вената: самата игла или вакуумът в спринцовката?

– Вакуум, – отговори докторът.

– Спомням си, че един ден разтревожен човек дойде при мен, – започна да разказва Никола, връщайки се към един от спомените си. – Той се оплака, че е „празен“ отвътре и не става за нищо. Казах му, че това не е вярно. Празният съд привлича много по-силно от пълния. Този човек бе пълен с възможности, но той не го осъзнаваше.

Предстоеше празник, а Никола нямаше да може да присъства на него. Той помоли да кажат следното, поради отсъствието му:

– Както в съда има само вакуум, той се пълни по-интензивно от пълния. Така и на това събиране, въпреки че столът ми ще бъде празен, духът на празника не трябва да отслабва. Напротив, този вакуум ще привлече всички възможни блага от Небето.

Николай и Жана отидоха по работа в съседния град.

Докато ги нямаше, дойде от една строителна фирма и започнала да ремонтират покрива им.

Едва след няколко часа ръководителят на групата разбра грешката си:

– Ние сме сбъркали адреса. Не на този дом трябваше да ремонтираме покрива.

За да се извини, същият взе телефона на Николай от съседите им и му се обади:

– Извинете, но поради грешка сме започнали ремонт на покрива ви. Вече 80% от него е свалена.

– Но, но ние не сме поръчвали …, – притесни се сериозно Николай.

– За да ви компенсираме загубите, ще ви сложим нов покрив, много по-добър от стария, – обеща ръководителят на строителната бригада.

Разбира се, този ремонт бе извършен безплатно.

Бе станала грешка, но работниците извършиха бързо и качествено работата си. Освен това те бяха достатъчно отговорни за своите пропуски, а това съвсем не е маловажно.