Веднъж Любовта и Раздялата наблюдавали една млада двойка. Раздялата потрила ръце и настървено казала:

– Обзалагам се, че ще ги разделя!

Любовта помолила:

– Позволи ми да отида само един път до тях, а после прави каквото искаш и ще видим дали можеш да ги разделиш.

Раздялата се съгласила. Любовта дошла до младата двойка, докоснала я. Погледнала ги в очите и видяла как между тях преминала искра. След това се отдръпнала и казала:

– Сега е твой ред.

Раздялата казала:

– Не, сега аз нищо не мога да направя, защото сърцата им са изпълнени с любов. Ще погледна към тях по-късно.

Минало време. Раздялата влязла в дома им и видяла млада майка с бебе и баща. Тя се надявала, че любовта е преминала, но когато погледнала в очите им видяла благодарност. Раздялата вдигнала рамене и казала:

– Добре, ще дойда по-късно.

Минали години, Раздялата отново се появила в дома им. Там шумели деца. Мъжът си дошъл уморен от работа, а майката успокоявала децата. Сега е времето вече да бъдат разделени, защото любовта и благодарността трябва вече да са напуснали сърцата им. Но когато погледнала в очите им Раздялата видяла уважение и разбиране.

– Ще погледна по-късно, – измърморила Раздялата.

Тя отново дошла. Погледнала, децата били вече възрастни, побелелите родители ги съветвали. Погледнала в очите им и разочаровано въздъхнала, в тях се четяло доверие.

– Няма къде да отидат, ще дойда по-късно, – извикала Раздялата и затръшнала вратата.

След известно време Раздялата пак надникнала в дома им. Там тичали внуци, а до камината седяла прегърбена бабичка. Раздялата се зарадвала:

– Е, дойде и моето време.

Поискала да погледне в очите на старицата, но тя станала и излязла от дома. Раздялата тръгнала след нея. Скоро старицата отишла на гробищата и седнала до един гроб. Това бил гроба на мъжа ѝ.

– Закъснях времето, – натъжила се Раздялата, – времето е свършило моята работа.

Когато погледнала в очите на старицата тя видяла сълзи и спомени за любовта, благодарността, уважението, разбирането и доверието….

В пролетната вечер след зноя на деня чух небесен звън.

Тази нощ сънувах Твойте рани и тихо си поплаках наяве и на сън.

Плаках за Теб неразбраният, неприетият и разпънат на кръст.

Плаках за себе си и за света, където хищнически, ястребови пръсти грабят безжалостно всичко човешко останало у нас.

Плаках за старите, каменни сърца, които не знаят какво е милост, милосърдие, прошка и любов.

Но ето идва светъл ден, ухаещ на цветя и гълъби се носят в небето. И в сърцата ни запява възкресенска сила, предизвикваща ни да протегнем ръце и с пръсти да помилваме децата, птиците  и всичко около нас.

Два млади щрауса били дълбоко покрусени. Всеки път, когато самката сенастанявала на яйцата, за да се излюпят те се чупели под нейната тежест.
Отчаяни от това, те се отправили на път за съвет при една умна старица, която живеела на другия край на пустинята.
Много дни и нощи преминали, докато се добрали до целта.
– Помогнете ни! – извикали двата млади щрауса. – Научете ни как да си излюпим малки! Всичко опитахме, не не успяхме да се сдобием с потомство.
След като изслушала тъжната им история умната старица казала:
– Това е много трудно. Освен желания и усилия трябва да има и още нещо.
– Какво е то? – възкликнали развълнувани щраусите. – Ние на всичко сме съгласни!
– Ако е така слушайте и запомняйте! Най-главното е сърдечната топлина. Вие трябва с любов да се отнасяте към снесените яйца. Постоянно да се грижите за тях. Те да бъдат най-скъпоценото за вас. Само топлината на вашите сърца е способна да им вдъхне живот.
Окрилени от надеждата, щраусите се прибрали.
Когато яйцето било снесено, младото семейство започнало внимателно да се грижи за него. Те не сваляли очи от яйцето. А сърцата им били изпълнени с любов и нежност.
Така минали много дни. От постоянното бдение двойката щрауси едвя се държала на краката си. Но тяхната вяра, търпение и старание били възнаградени.
Веднъж в яйцето нещо трепнало, то се напукало и се разцепило. От черупката излязло малко, пъргаво, пухкаво щраусче.

Малка американка изпитала голяма мъка за пострадалите от торнадо. Тя пожертвала своите 5 долара, които получила след като паднали два предните млечни зъба.
Седемгодишната Чейен Дженкинс учи в началното училище в Алън щата Минесота. С благотворителност се заела след като видяла по телевизора разрушенията от торнадо в град Арлингтън.
– Те нямат повече домове. На мен ми стана жал. Исках да им помогна, – споделя преживяванията си Чейен.
Единственото, което успяла да измисли е да изпрати пари, които да се предадат на властите. Спестяванията й били4 долара и 98 цента. Тези пари тя получила като подарък за падането на двата й предни млечни зъба.
Към парите момичето приложило картичка направена от нея с рисунка изобразяваща облаци и цветя. На нея написала: „Може би, това ще ви развесели!“
– Мислех си, че това малко може да им помогне да си купят дом, – казала Чейен.
Кметът на Арлингтън Кларк Робърт, получавайки дарението казал:
– Виждал съм всякакви актове на благотворителност, но тази постъпка е една от най-разтърсващите за времето, през което служа на този град. Факта, че тя е строшила своята лилава спестовна касичка заради другите, е много трогателно. Това докосна много сърца в Арлингтън. Родителите й могат да се гордеят със нея.

Тези, които не се страхуват от височини, могат да изпитат смелостта си и по друг начин. Предлагам им да се поразходят на височина 1500 метра, като под себе нямат нищо друго освен  въздух. Такава екскурзия със сигурност не е за хора със слаби сърца.

Националния парк, разположен на планината Тянмен, се слави с няколко необичайни туристически атракции. Например, разходка по стъклен път в облаците и да се полюбуваш на цепнатина в скалата, приличаща на врата към рая.

Разходката носи романтичното име „Пътя на вярата“ и започва на височина 1430 метра. Дължината ѝ е 60 метра, а ширината само 1 метър.

На туристите с здрави нерви разходката дава не само порция адреналин, но и възможност да се наслади  от птичи поглед на прекрасния горски парк.