Катя и Павел дойдоха преди уреченото време. Те стояха пред кабинета на директора и очакваха да ги повикат.
В точния час вратата се отвори и двамата ясно чуха:
– Заповядайте.
Катя бързо се шмугна и се настани на един стол в ъгъла на стаята.
Павел влезе в просторния кабинет и се почувства неуверен. Той започна нервно да потупва с крак по килима.
– Исках да се срещнем, – каза директорът. – Харесах заявленията ви и поисках да се запозная с вас.
– Благодаря, – смънка Павел, но след такова насърчаващо посрещане той се почувства по-уверен.
Катя бе навела глава, кръстосала бе крака под стола и мълчеше.
– Защо поискахте да станете мои помощници? – попита директорът.
– Да бъдеш заместник директор изглежда доста забавно, – провлече думите си Павел.
– И в какво виждаш забавното? – директорът изгледа изненадано момчето.
Павел се смая. В момента главата му бе празна, а му се искаше да даде добър отговор.
Той огледа кабинета на директорът и очите му се спряха на плакат със сърфист. На него с големи букви бе изписано: „Бъди позитивен“.
Павел се усмихна:
– Предполагам, че е забавно да дойдем тук рано сутрин и да помогнем със съобщенията.
Той доби увереност и продължи.
– Би било приятно да се срещнем с други деца и да се опознаем.
Павел сияеше, той бе въодушевен.
Гледаше сърфиста и му казваше в мислите си:
„Повечето неща в това училище са забавни. Мисля, че и тази работа ще бъде не по-малко такава“.
– Харесва ми позитивното ти отношение, – усмихна се директорът. – Поздравление. Наети сте.
Двамата благодариха и излязоха съвсем объркани.
– Позитивното ти поведение ни помогна, – отбеляза Катя.
– Радостта и увереността са заразни, – топла усмивка се разля по лицето на Павел.
– Да, те карат хората да се чувстват по-добре, – намигна весело Катя.
И двамата затичаха през празния коридор. Освободеният смях кънтеше в пространството.
