Какво може да съживе човек в града освен чист, свеж и влажен въздух? Този въпрос е разрешен от дизайнери от студио Loop.pH. Те са представили свой проект на London Architecture Festiva.
Дизайнерите са поставили няколко надуваеми съоръжения по река Темза. Те изглеждат като жилища от далечното бъдеще, но в действителност са закрити помещения с ароматизирана мъгла за хората и растенията в оранжерията.
Тези структури имат две цели: да предоставят на хората чист и свеж въздух, а на растенията добра среда за растеж.
Работата е там, че тези растения се отглеждат по аеропонна технология, за която не е нужна почва или прах, а само аерозолен хранителен разтвор.
Конструкцията се подържа от два тона дърво и желязо, и трудно ще я възприемем като лека, но ще допринесе голяма полза за хората.
В такива парници, според специалистите, ще може да се отглеждат растения за храна и ще се подържа здравето на хората на неоходимото ниво.
Не е нужно да чакате да се построят такива съоръжения на обществени места, можете да организирате и поставите подобни в своя двор.

Куполните бетонни конструкции са рядко се срещат, тъй като се правят трудно. Обикновено, тези съоръжения се нуждаят от изграждане на дървена подкрепяща конструкция, която ще държи бетона, докато се втвърди.
Екип от изследователи на Виенския технологичен университет е предложил система, която просто „раздува“ бетонните структури и ги фиксирайте върху стоманени въжета.
Този метод може да се нарече способ на пневматичния клин. Отначало на строителната площадка отгоре се спуска пластмасова въздушна възглавница, която се полага във формата образувана от арматурата. В нея се влива бетон, той се втвърдява и в резултат на това се получават редица плоски плочи. Бетоните плочи по-късно се съединяват със стоманената конструкция.
След това куполообразната въздушна възглавница се надува. Постепенното изпълване на плочите с въздух води до образуване на купол. В същото време металния корпус затяга и свързва бетоните плочи заедно. Всички плочи имат клиновиден край, което им помага да се съединят с другите.
След като плочите са вече издути, въздухът от въздушната възглавница, заедно с гредите и стоманените въжета се изтеглят. Огъването на втвърден бетон води до малки пукнатини, но те не се отразяват на стабилността на структурата. Края на купола може да бъде покрит със слой от гипс, който ще се скрие пукнатините.
При изпитването е построен купол с височина 2,9 за два часа. Този метод може да намали времето и материалите използвани при строежа.
Австрийската федерална железница е поръчала изграждането на надлез, изграден с помощта на тази технология. Очаква се, да бъдат изградени  и набор от сгради в бедните райони на страната – от концертните зали до подземни тунели.

Малко са хора, които не са чули за такива уникални съоръжения, като Египетските пирамиди, Стоунхендж, камъните на Великденския остров, но малцина знаят за Патомския кратер. Уникално творение на природата, явяващо се най-загадъчния кратер на нашата планета.
Патомския кратер е открит съвсем случайно през лятото на 1949 г. по време на геоложка експедиция. в Иркутска област, в хода на работата по създаване на геоложка карта на СССР.
Това уникално съоръжение е забелязано от геолога Вадим Колаков, който първоначално възприел кратера за изоставена минна шахта. Но след това ученият съобразил, че в глухата тайга такава шахта не може да има. Втората мисъл, която минала през главата му била, че това е археологически артефакт. Но местните евенки и якути не приличали на древните египтяни. Те не умеят да строят пирамиди. Минала му мисълта и за извънземен произход на кратера.
Следващата експедиция към Патомския кратер била отправена в края на 20 век. Тя завършила неочаквано трагично. При похода към самия кратер ръководителят на експедицията, водещият научен сътрудник на Института по геохимия Евгений Варабьов изгубил съзнание и починал. След аутопсията се разбрало, че Варабьов е получил масиран инфаркт. Дали това е било инцидент, можем само да гадаем.
При следващо проучване на кратера било забелязано, че в радиус километър около него няма нито едно по-голямо животно или птица, а радиационния фон с приближаване на кратера падал.
След внимателно проучване на кратера, учените имат повече въпроси, отколкото отговори. По данни на магнитометър изследователите са установили, че на дълбочина от 100-150 метра лежи нещо с високо съдържание на желязо.  И изменя магнитното поле до толкова, че приборите усещат измененията на площ превишаваща два пъти кратера.
В резултат на какво е образуван Патомския кратер до сега не е изяснено. Дали това се дължи на падането на метеорит, резултат от подземен ядрен взрив, вследствие от мълния или излизащи на повърхността кимбърлитови тръби, никой не знае. Но този кратер възпламенява бурни дискусии на учените от цял свят.

Френското разузнаване предупреди Wikimedia Foundation, че трябва да се отделят статиите за мрежата на френските военни ретранслатори, както и страници, които съдържат данни представляващи държавна тайна. Тези данни са излезли във Уикипедия преди около един месец. За сега представителите на Wikimedia не смятат да отделят посочените материали, защото това трябва да се направи само чрез действащите във Франция закони, а според тях материал може да се премахне само чрез съд.

В същото време, фондът заяви, че, технически погледнато, тя разполага с всички функции, за да редактира или изтрие публикацията в рамките на няколко минути.

Фондът заяви, че спорната страница е била проверена и съдържа точна информация. Данните за станциите са били добавени от швейцарски редактор.
Материалът все още може да бъде премахнат, защото нарушава законодателството на Франция относно държавните тайни. Редактори признават страницата като нарушение на закона и тя ще бъде премахнат без съдебна заповед.
Самата страница съдържа данни за френския ВВС в Пиер-сюр-Haute, който е на 400 km южно от Париж. Имайте предвид, че тази страница вече привлече значителен интерес от страна на френските потребители на Уикипедия. През уикенда тя се превърна в най-посещаваната страница на френската част на енциклопедията. В допълнение, според Wikiscans.org, сега е създадено копие на англоезична страница..

Според вестник „Льо Монд“, радиостанция е засекретен обект, който със своите антени отчасти управлява френските ядрени съоръжения.

Необичайни са способностите на различни популации от гъбички, които наброяват около 160 хиляди вида.
Например, на разрушената стена на ядрения реактор от взривилата се Чернобилска атомна електроцентрала бил открит нов щам от гъбички, които се хранят с радиоактивното излъчване, очиствайки въздуха около себе си. Те били открити от робот, оборудван с дозиметрични устройства и видеокамера, който бил изпратен да провери състоянието на ядрените съоръжения. Днес тези гъбички се изпитват във Фукушима, с цел да се обеззаразени територията след експлозията на ядрения реактор.
Скоро двама студенти биолози са открили в околностите на Амазонка нов щам на гъбички, способни да разлагат пластмаса. Това станало, когато безследно изчезнала пластмасовата чашка на единия от тях.
До сега науката не е могла да създаде технология, която толкова бързо да може да разлага пластмаса. А това е сериозен проблем на цялата планета. В океаните са натрупани многокилометрови острови от пластмасови бутилки, чашки, съдове за еднократна употреба и всякакъв такъв боклук, който пътниците от корабите и жителите на крайбрежните селища безразсъдно изхвърлят в морето. Този вид гъбички дават надежда за решаването на въпроса с отпадъците.
Други са намерили гъбички, които спомагат за лекуването на ракови заболявания. Те избирателно унищожавали само раковите клетки. Интересно от къде знаят и как разпознават клетките действащи пагубно върху човешкия организъм?
За сега не знаем и не разбираме тези феномени, които действат в наша полза, но трябва да ги използваме.