Корекцията на поведението на човека с помощта на кодирана реч със специален алгоритъм едва ли е нещо ново. Но когато е превърнат в шум, в който не може да се различи някакво речево съобщение, дори да се установи наличието му, трябва сериозно да се замислим.
Особеното е, че този шум не предизвиква раздразнение при хората и те не осъзнават, че той съдържа някаква информация. Понякога това въздействие се повтаря по няколко пъти  през деня.
Няколко дни по-късно човек започва да регулира поведението си въз основа на предложената кодирана формула, мислейки, че той взема решенията си самостоятелно.
Що се отнася до избора на електронно устройство за най-ефективното прилагане на контрола върху поведението на човека, трудно е да се намери по-подходящ инструмент от мобилния телефон. Особено модерните смартфони, които са с вградени функции като Bluetooth, Wi-Fi, полифонични мелодии, които могат да повлияят на човешкия мозък. Дори главата в непосредствена близост до мобилния телефон възприема директно вибрациите му.
Как става това „налагане“?
Човек говори по мобилният си телефон. В разговора той прихваща „лъжлива“ станция на оператора. Този шум се възприема като шум от мобилни комуникации. Така хората получават специално кодирана инструкция, която въздейства на съзнанието им.
Фалшивата станция на GSM е практически невъзможно да се открие без специално оборудване, особено ако тя е инсталирана на конвенционални автомобили.
Така, след няколко дни специалното кодирано съзнание на човека изпълнява инструкции, които са били вложени в главата му. Фактически човек се превръща в зомби.
Това е и разрешението на загадката свързана с крупен бизнесмен, който опустошава собствената си фирма, за издигането на която е работил редица години. Преди да подпише споразумението и да съгласува бъдещия проект, той е говорил по мобилният си телефон, чрез който конкуренцията е повлияла върху мозъка му.
Колкото и страшно да звучи това не е фантастика, а реалност.

На 4 май 1882г. моряци от бразилският кораб „Арагуари” уловили бутилка със съобщение. То било написана на страница от Библия и гласяло: „ На борда на  английската шхуна „Морски герой” е започнал бунт. Капитана е убит. Първият помощник е хвърлен зад борда. Аз, който съм вторият помощник на кораба съм  принуден да карам кораба към устието на Амазонка. 45 градуса,15 минути западна дължина и 2 градуса, 30 минути южна ширина. Скорост 3,5 възела.  Спасете ме”.

Капитана на бразилския кораб взел курс към оказаното място. След няколко часа бунтовният кораб бил намерен. Моряците от „Арагуари” под ръководството на лейтенант Виейра бързо потушили бунта и освободили затворения в трюма втория помощник и двама моряка, които отказали да участват в метежа.

Освободеният помощник капитан попитал озадачен:

– Но как разбрахте какво се е случило с нас?

– От вашето съобщение, което намерихме в бутилка.

– Какво  съобщение? Нищо не съм изпращал.

Лейтенанта показал на пострадалия намерената бележка.

– Но това не е моят почерк!- възкликнал помощник капитана.- Нямах възможност да напиша каквото и да е, още по-малко да го хвърля с бутилка в морето. Бунтовниците следяха всяко мое движение. А верните моряци били хвърлени в трюма, където скоро се оказах и аз. Колкото до капитана, той се разболя и остана на брега в Ресифи, като остави командването на първият помощник.

Всичко това довело до голямо недоумение бразилските моряци и чиновници на Фолкландските острови, където е бил ескортиран  корабът „Морски герой”. Бунтовниците били изпратени в Англия, където били съдени.

По време на съдебния процес били разкрити сензационни факти.

Изяснило се, че английският писател Джон Пармингтон е написал роман със заглавие „Морски герой”. За да заинтересува публиката, след публикуването на книгата писателят пуснал в морето 5000 бутилки с послание за помощ, написано на страница от Библията. Тази акция била много трудоемка и доста скъпа.

Малко след това бразилските моряци са уловили една от тези бутилки.

Интересното е, че едва ли тази измислица на писателя  би станала известна, ако това не бе станало наистина.

Ако последната теория на Том Вайлер и Чу Ман Хо се окаже вярна, най-големият ускорител на частици в света е първата машина, способна да изпрати материя назад във времето. Това е доста смела теория, но тя не нарушава законите на физиката или експерименталните ограничения.
Една от главните задачи на ускорителя е откриването неуловимият бозон на Хигс. Частица, чрез която физиците се надяват да обяснят, защо протоните, неутроните и електроните имат маса. Ако ускорителят успее да създаде такъв бозон, то с него ще възникне и още една частица.
Съгласно теорията на Вайлер и Хо, тази частица трябва да попадне в петото измерение, където може да се движи напред и назад във времето и да се появява в миналото и бъдещето.
Това пътуване във времето е възможно само за тази частица. Ако учените могат да контролират появата на такива частици, те биха могли да изпратят съобщение в миналото или бъдещето.
Тази теория се основава на теорията на всичко или М-теория.
Вейлер е започнал да мисли за движение във времето още преди шест години, когато се е опитвал да обясни анормалното поведение на неутриното при някои от експериментите.

В разгара на лятото много хора предпочитат да се разхождат с велосипеди, а други дори ходят с тях на работа. За тях велосипеда е станал неотменима част от живота им.
Ако оставиш велосипеда си без надзор, можеш да предизвикаш голям интерес към него на хора с лоши намерения. Ето защо велосипеда се нуждае от защита.
Често обикновените заключалки, с които прикрепваме  колелото към ограда или удобен стълб, не са пречка  за крадеца, желаещ да си го присвои.
Направена е нова защита от гъвкав закален материал. В това устройство има свързващ кабел и интегрирана карта за безжична комуникация.
Веднага щом крадеца се опита да счупи заключващото се устройство или да повреди свързващия кабел, на вашият номер ще се появи съобщение с предупреждение, за това, че някой се е опитал да ви открадне велосипеда. Така че, ако не сте много далече, ще можете да попречите на крадеца.