Този ресурс може да отсъства само в малките населени пунктове. Градове с население най-малко 10 000 души има доста големи портали, предназначени за различни възрасти.
Подобни електронни градове имат много повече преимущества в сравнение със стандартните медии. Те имат възможност да се обновяват в реално време. Така нито една новост няма да се окаже остаряла. Ако вестниците и списанията се пускат само в определено време, то новостите в сайта могат да се обновяват непрекъснато, така че актуалността им няма да пада под съмнение.
Друго несъмнено предимство на електроните градове е тяхната интерактивност, която позволяване не само да се публикува различна информация, но и да се взаимодейства с посетителите.
Всевъзможните блогове и форуми позволяват на хората да се обединят по интереси. Те събират хора от различни места.
Трябва да се отбележи и такъв модул, който е на разположение във всеки град, карта на населеното място, които обикновено се базират на технология на системи Yandex или Google. Популярността на подобни услуги се разраства не само поради лекотата на употребата им, например, търсене на даден магазин, но и с разширяването на функциите им. Например, Yandex.Maps сега позволява на потребителите да се свържат с камери за наблюдение, и за в бъдеще те ще бъдат в състояние да наблюдава събитията по улиците на града в реално време. За сега такава система се очаква само в по-големите градове.
Практическото използване на тези системи е много разнообразна: например, вече е разработено приложение за iPAD, която ви позволява да знаете след колко време ще дойде автобуса.
Архив за етикет: съмнение
Тя не е видяла …..
Това бе голямо постижение на отдела и директорът с интерес очакваше да види реализирането му. Пред него стоеше млад учен, висок, слаб със скулесто лице и умни очи. Сомов реши шеговито да поднесе резултатите от своя труд. Той винаги е обичал такъв род дървета.
– Хайде да видим колко бързо ще израсте тази красавица, – загадъчно се усмихна младия човек.
Директорът стана и с леко съмнение в гласа каза:
– Разбира се в навечерието на Новата година това е много подходящо, но колко време е необходимо, за да порасне такова дръвче?
Сомов поривисто се отправи към лабораторната маса. Извади с пинсета от полупрозрачно бурканче малко семенце и каза уверено:
– Не повече от двадесет-двадесет и пет минути.
– Прекрасно… – недоверчиво промърмори директорът.
Младият учен, без да се обърне, започна да обяснява:
– Биотоковете се предават по индукция. Записът се възпроизвежда и сигнала постъпва в електродите. Хранителният разтвор дава всичко необходимо за растежа на дръвчето…..
Шумът на моторите отслабна, настъпи тишина. Лампичките угаснаха и приборите заработиха. Изведнъж директорът се вцепени. Пред погледът му започна да изправя ръст малка елхичка. Последва възторжен възглас:
– Невероятно!..Великолепно!… Това е цяло чудо!
Сомов смутено се усмихна.
– Каква карасива елхичка, – повтори няколко пъти като в унес директорът. – Просто нямам думи!
– А на мен ми е жал за нея, – едва доловимо прошепна женски глас.
На вратата стоеше Сара младши научен сатрудник, работеща към същата лаборатория. Тя бе привлекателна и стройна млада жена. Директорът сви рамене в недоумение:
– Защо?
Сара дойде и нежно докосна с върха на пръстите си крехкото създание:
– Те не е видяла как тъжно се губи залеза, как се усмихва утрото. Нейните клонки не са поели от медения мирис на юни. Тя не е опитвала наелектризирания буреносен въздух. Не е слушала песента на птиците, почиващи си върху нея. А къде са приятелките ѝ? Къде е родната зелена гора? Тя никога няма да усети необятната тайга…..
На расниците на Сара блеснаха сълзи. Мъжете навели глави, мълчаха. В лабораторията стана тихо.
А елхичката се радваше на яркия лъч на лазера, на обогатения въздух с въглероден двуокис. Радваше се на биотоковете и на хората…
Това, за което говореше Сара, за нея беше напълно непознато.
Първия ветромобил
В Калифорния са преминали изпитанията на автомобил, който се задвижва само чрез вятърна енергия. Тази машина е създадена от специалистът по аеродинамика Рик Кавалеро, като отговор на дискусия в Интернет, в която се подлагало на съмнение възможността за съществуването на подобно превозно средство.
Свръх лекият болид на три колела е построен със сътрудничеството на университета в Сан Хосе.
Колата е оборудвана с висока мачта с твърдо платно, на която е прикрепена. пет метров пропилер..
Схемата за придвижване на ветромобила е много проста. Първоначално колата се задвижва от натиска на вятъра върху платното, а кинетичната енергия от колелата се предава на вятърна турбина и я завърта. След това от натрупаната инерция пропилера ускорява автомобила.
На изпитанията машината е достигнала скорост 61,5 км/ч, което е превишавало 2,85 пъти скоростта на духащия по това време вятър. Изпитателят смята, че това не е пределната скорост.
Следващите изпитания ще се проведат върху идеално гладка повърхност на солените езера в Невада.