Той беше упорит и никой не можеше да му докаже нещо, с което не беше съгласен. Знаеше, че приятелят му е християнин, но не искаше  да чува нищо за Бога. Приятелят му го бе оставил на мира и вече не му говореше за своята вяра.

Но днес адвокатът Симеонов бе разстроен и искаше със всеки да се заяжда. Видя приятеля си Данчо и реши да си го изкара на него.

– Здравей, я ела да те попритисна малко, – започна Симеонов.  – Отдавна не си ми говорил за твоя Бог.

Данчо вдигна рамене:

– Нали не искаше да слушаш за Него?

– Твоя Бог нали е много добър? – заядливо започна Симеонов. – Защо има толкова много разводи? Ето и днес се ядосвах с двама съпрузи, които не отстъпваха и всеки смяташе себе си за прав.

Това бе сериозно предизвикателство, но Данчо знаеше, че има Един, Който го подкрепя и в такава ситуация, и за това реши да се облегне на Неговата мъдрост.

– Представи си, че Бог ти казва: – започна Данчо уверено, – “ Имам подарък за теб, той е прекрасен и съвършен израз на любовта ми към теб. Ще ти подаря спътник в живота, които ще те обича и цени. Взаимоотношенията ти с него ще изкарват най-доброто от теб. Ще ходи с теб навсякъде и ще те насърчава. Ще те подкрепя, когато паднеш духом. Ще ти вярва и ще ти се доверява. Плодът на тази връзка ще бъдат децата ви, които много ще обичате“. Но Бог ще вдигне единият си пръст с предупреждение: „Не прелюбодействай!“ Смяташ ли, че тази заповед има за цел да ограничи вашето щастие?

За Симеонов това си беше явно ограничение, но замълча, за да чуе останалите доводи на приятеля си.

– В никакъв случай! – каза Данчо. – Неговата цел е да ви предпази. Какво се случва, когато възприемаме брачните клетви като нещо обвързващо и ограничаващо? Какво става, когато пренебрегнем Божието предупреждение и се впуснем в поредната връзка? Тогава в любящите отношения с брачния партньор се появяват пукнатини. Доверието се разпада. Гузното чувство за вина подхранва корените на огорчението. А нима мислиш, че децата са слепи за всичко това? Тези разбити взаимоотношения въздействат и върху тях.

Симеонов беше навел глава. В това, което каза приятелят му имаше истина. Но, … червейчто на съмнението отново го зачовърка.

Данчо виждайки разколебаването на приятеля си продължи:

– Бог знае какви са последствията от греха и за това ни предупреждава. Той не желае да му се подаваме по никакъв начин, защото подаръкът, който ни е дал ще загуби красотата и очарованието си.

Двамата дълго мълчаха. Данчо не смееше повече да притиска приятеля си, а Симеонов бърчеше вежди и активно мислеше. Някаква светлинка бе стигнала до съзнанието на адвоката, но дали щеше да ѝ позволи да огрее тъмнината в него?!

Ние трябва да правим разлика между това, кокво да носим и какво не. Никога не трябва да носим бремето на греха и съмненията, но има и такива, които Бог ни възлага и не прави сметка да ги сваля от нас. Той иска да ги възложим на Него.
Ако се хванем да работим за Господа и се откъснем от Него, губим контакта си с Него, чувството за отговорност ще ни угнетява, ще ни притиска към земята, така че дъх не можем да си поемем.
А ако ние възложим на Бога, това, което е сложил на раменете ни, Той ще премахне от нас чувството за отговорност, но вместо това ще ни даде представа кой е Той.
Много работници са се захващали за работа смело и с добри намерения, но ако не са имали истинска близка връзка с Христос, много скоро няма да могат да издържат на напрежението. Те не знаят какво да правят с товара си. Влачат го на гърба си навсякъде и разбира се, се уморяват.
А хората казват:
– Така добре започна, а завърши толкова печално.
„Възложи на Господа товара си“, не го носи сам, а го предай на Бога заедно със себе си. Тогава бремето ти ще изглежда по-леко, защото няма да гоносиш вече сам. От него не можете да избягаш далече, но поне ще ти е по-леко.

Един ден синът обменяше мисли с баща си. Лицето му бе напрегнато и изпълнено с очакване.

– Питаш ме кое е добро и кое зло, – бащата наведе глава и  се замисли.

– Да, – каза синът. – Много ми се иска да имам критерий за това.

Бащата насочи показалеца си към сърцето на сина си и каза:

– Добро е това, което дава на сърцето ти твърдост и спокойствие.

Наведе глава отново, след това повдигна очи, съсредоточи се и продължи:

– А злото те хвърля в съмнения, даже и тогава, когато другите те оправдават.

„Няма никакво съмнение, че една прекалена свобода би била съдбоносна за държавата, ако би дошла предивременно. Наистина, какво би станало с тая сбирщина от овчари и пришълци, ако те биха били внезапно избавени от страха пред властта и предоставени на всички бури на народоуправлението? Какво би станало, ако тия пришълци влязат в борба с монархическите устои, преди още любовта към родината да е скрепила сърцата им с взаимна привързаност? — Раздорите биха разрушили тая току-що зародена държава.“
Кой ли го е казал? Да не помислиш, че това е наш съвременик? Не.
Това е написано от Тит Ливий, поклонник на републиканския преврат на Брут, в неговата история на Рим.
Нещата се повтарят, а фрази изказани в миналото се оказват доста съвременни.

Ученият Тихо Хофман от Виенския университет смята, че човек скоро ще бъде изправен пред нова екологическа заплаха – нанопестициди.
Тези вещества на основата на наноматериали са предназначени за борба с плевелите и болестите по селскостопанските култури.
Нанопестицидите вече са на пазара и са представени от широка гама продукти. Хофман предупреждава, че използването на нанопестициди е свързано с мащабното им освобождение в околната среда. Въпреки, че някои от тях са одобрени за използване, тяхната безопасност за човешкото здраве и околната среда все още са под съмнение.
От една страна, нанотехнологията има огромен потенциал и може да революционизира селското стопанство. Агрохимичната лаборатория активно разработва нови видове на нанопестициди, които са много ефективни и изглежда да са по-малко токсични в сравнение с традиционните химикали.
Въпреки това, нанопестицидите могат да създадат нови видове замърсявания, което се разпространява над огромни територии и те ще бъдат много трудни за премахване. В историята има много примери, където новите технологии впоследствие създават нов тип замърсяване, което причинява разрушаване на екосистемите и различни болести при хората. Най-известният пример са въглищата и петролните горива, които днес са причина за глобална епидемия от заболяване на белия дроб и рак.
Много учени смятат, че с използването на наночастици в селското стопанство, може да повтори същата история.
И ако вредоносните изгорелите газове от автомобилите могат да се справят с прехода към други енергийни източници, то извличането на наночастици от почвата и водата ще бъде много трудно.