С помощта на нов метод може да се създаде триизмерен образ на старинни монети в погребална урна.
Археолозите и инженери от университета в Саутхамптън, в партньорство с Британския музей са разработили въз основа на рентгенов анализ нова техника за изучаване на монети и други метални предмети. Методът позволява да се сканира повърхността на монетата, без да се почиства и дори не нужно да се изваждат от мястото, където е открита.
Първоначално техниката е разработен от Центъра за компютърна томография при Университета в Саутхамптън, за да се сканират технически устройства, като частите на реактивни турбини. Въпреки това археолозите са  приспособили тази техника за детайлно изучаване на римски монети.
Оказало се, че методът позволява да се възстанови по-детайлно изображение на надпис върху монетите  и по този начин да се намали времето, необходимо за обработка на археологическите находки.
В миналото, за да се извлече и очисти една монета, са били необходими часове или дори дни. Сега ние почти веднага може да видим профила на всеки император изобразен на монета, без да се изважда тя от съкровището, така че не се застрашава самата находката.
Специална компютърна програма позволява да се видят двуизмерните изображения на повърхностите, но също така и триизмерен модел на находката, ако се състои от няколко елемента. Учените се надяват, че новия метод ще намират приложение и в други археологически проучвания.
Археолозите са тествали новия метод при изследване на три масивни находки от римски монети. Една от тях е с тегло 100 кг и съдържа повече от 30 хиляди монети датиращи от 270 г. сл. Хр. Тя е намерена близо до английския град Бат. Втората анализирана находка е погребална урна съдържаща пепел и костни фрагменти. В нея са открити 9 монети. Тя датира към 282 г. след Хр. И третата находка била малко съкровище от второто столетие на Христа, открита в Йоркшир.

– Учителю, – обадил се новопостъпилия ученик, – сърцето ми е изпълнено с любов към хората. Каква трябва да бъде следващата ми крачка?
Учителят помолил младежа да го придружи. И двамата се отправили към дома на един болен човек. След като поговорили с болният и семейството му, учителят обърнал внимание на един сандък, поставен в ъгъла на стаята.
– Какво има в този сандък? – попитал той.
– Дрехи, които моя дядо никога не е обличал, –  казало едно от момичетата в стаята. – Той смятал, че трябва да има много специален повод, за да ги облече. В резултат на това те гният в сандъка.
Когато излезли от дома, учителят казал на ученика:
– Запомни този сандък. Ако в сърцето си имаш съкровище, използвай го сега. В противен случай то ще се изгуби

В някои стари гробища могат да се наблюдават появата на светлинки. В миналото се е смятало, че това са душите на умрелите.

В действителност тези светлинки са в резултат от разлагането на органична материя. Продукта от реакциата е водна пара и  P4H10,  които се събират в малки размити „облачета”.

Тези огънчета са свръхестествено зрелище, от което на повечето им настръхва косата.

Според скандинавските легенди,  тези светлинки показват къде е закопано съкровище.

В САЩ има място където тези огънчета се срещат много често и тук идват специално туристи за да ги наблюдават. Това явление е характерно за тексаския град Марфа.

Франц Шуберт е живял само 31 години. Той е бил цяло поколение по-млад от Бетховен, но го е надживял само с половин година.
През краткия си и труден живот е успял да напише повече от хиляда произведения.
Признанието на таланта му започва с единственият му концерт, състоял се на 26 март 1828г.
Въпреки, че бил изключително надарен музикант, животът му е бил съпроводен от лишения и бедност. В продължение на много години, за да свърже двата края, е бил принуден да дава уроци, но това не довело до значително подобрение на материалните му състояние.
Хонорарът, който получил за първото и последното си излизане пред публика, което преминало с голям успех, помогнал на Шуберт да си купи собствен роял.
Още през ноември същата година композиторът заболява от тиф и умира. На паметника на гроба му е написано „Тук е погребано голямо съкровище и много прекрасни надежди“.

Става дума за Александрийския фар. Построен е на острова срещу пристанището. Той е  бил чудо на технологията и архитектурата.
Проектиран е от малоазийския грък Состратос. По всяка вероятност е завършен през 279г. пр. Хр.
Издигал се е насред покрит с колонада двор и е имал четири етажа.
Квадратният долен етаж е бил осеян с множество прозорци и в него имало около 300 помещения, в които бил настанен обслужващият персонал. В центъра имало двойна спираловидна стълба, по която с помощта на машини се вдигало горивото.
Вторият етаж бил осмоъгълен и се заемал изцяло от спираловидната стълба. Над него се издигал кръглия трети етаж, след който идвал ред на самия фар.
На върха вероятно е имало някакво тайнствено огледало, което изпълнявало ролята на гигантска увеличителна леща, с чиято помощ се наблюдавали корабите на голямо разстояние. Същевременно  то можела да фокусира и насочи слънчевите лъчи към неприятелската флотилия и да я подпали.
Според една легенда византийският император искал да нападне Александрия, но се уплашил да не би „магическото огледало“ да открие и унищожи корабите му. За това изпратил свой агент, който спечелил благоволението на халифа и му казал, че под фара лежи заровено съкровището на Александър Македонски.
Халифът наредил сградата да бъде разрушена и преди жителите на града да успеят да се намесят, двата горни етажа, включително и магическото огледало, рухнали в морето
Оттогава фарът бил само жалък остатък от някогашното величие, а на върха му горял голям огън.
Днес от него е останало още по малко.