Анет Келерман е пропагандирала добре ушит и удобен цял плувен дамски костюм.
Тя била известна за нейното застъпничество и подкрепа за правата на жените да носят цели бански костюми. В ранните години на миналия век от жените  се очаквало да плуват облечени в тежки и некомфортни къси рокли комбинирани с панталони.
През 1907 година Келерман била арестувана в Бостън, Съединените Щати за непристойно поведение, защото посмяла да се покаже с прилепнал по тялото ѝ цял бански костюм и на всичкото отгоре с голи ръце и открит врат .
Съдията одобрил нейните аргументи в защита на свободното плуване като здравословно упражнение и се съгласил, че дамски плувни дрехи са тежките и неудобни.
Арестуването на Келерман възбудило духовете на световната общественост.  С борбеността си, тя спечелила огромна популярност по цял свят. По-късно самата тя става дизайнер на първия цял дамски бански костюм, който се превръща в нейна запазена марка и символ на  новата свободна жена.
Ако това е разпуснато и неприлично облекло, какво да кажем за днешната мода? Дали с по-голямата си „свобода“ днес не сме загубили нещо ценно от миналото? Интересно, какво ли днес можем да наречем неприлично?! Разни хора, разни идеали.
Ето и няколко интересни факта от живота на Анет Келерман, навремето си прогресивна жена, която според мен не е „прекрачила границата“ на допустимото.
Анет Келерман е професионална плувкиня, актриса и писателка. Когато е била на 6 години, заболяват краката ѝ и за да преодолеят увреждането, родителите ѝ я записват в училище, където се обучават плувци. На 13 години краката ѝ се нормализират, а на 15 участва в състезания по плуване. През 1902 г. Анет спечелва състезанието в Нов Южен Уелс, на разстояние от 100 ярда и един миля.
На 18 години Анет става първата жена, която се е осмелила да прекоси Ламанша. След три неуспешни опита тя казала:“Имах издръжливост, но не и достатъчно груба сила“.
Дори и в напреднала възраст остава активна, продължава да плува и да прави упражнения до края на живота си.

На Олимпиадата в Сейнт Луис през 1904 г. японецът Савао Фуни за първи път скачал овчарски скок.
Той смятал, че по всякакъв начин  може да прескочи летвата.
Снабдил със здрав прът, забил го в пясък пред летвата, която трябвало да преодолее. Покачил се по него и скочил от другата страна на препятствието.
Съдията обяснил, че преди да прескочи летвата, трябва да се засили, като пробяга известно разстояние. Фуни пробягал малко разстояние, но повторил същата процедура по прескачането. Той бил отстранен от състезанието.
Обиден спортистът заявил, че несправедливо се заяждат с него заради азиатския му произход. В японската преса се появила статия изразяваща възмущение от нечестния съдия.

Някога Настрадин Ходжа бил съдия. Веднъж при него дошла една жена, която водела сина си.
Тя казала:
– Това момче яде твърде много захар и аз не мога да го отуча от тази привичка. Моля те, забрани му официално, да не яде много захар, защото то не ме слуша.
Настрадин й казал да дойде след една седмица, а когато тя дошла, отложил решението си с още една седмица,
След което казал на момчето:
– Забранявам ти да ядеш много бучки захар на ден.
Жената го попитала:
– Защо ти трябваше толкова много време, за да му кажеш това?
Настрадин отговорил:
– Преди да заповядам на някого да намали консумацията на захар, трябваше да проверя дали самият аз мога да го направя.

На високо място, подпрян отвсякъде с възглавници седи съдията. Около него са разположени секретари и различни чиновници. Пред него група хора и всеки настоява, че неговото дело е неотложно.
По-разумните постъпват по друг начин. Те не се смесват с викащите, шушукат си с чиновниците, дават подкупи. Назованите размери на подкупите се прехвърлят от ръка на ръка и отиват, при когото трябва, като всеки придвижващ „даването“ се облагодетелства от него.
Когато нискостоящите наситят алчността си, един от тях отива при съдията и му пошушва нещо. Така се дава ход на делото и то с искания изход. Нещата добре се задвижват за този, който е предложил повече пари.
А сега вижте друга картина.
Силните викове на тълпата са прекъснати от бедно облечена жена. Тя стои на края и вика към съдията. Казват й да мълчи. Укоряват я, че всеки ден идва тук.
– Няма да престана да идвам тук, докато съдията не ме изслуша.
Най-накрая съдията маха с ръка и казва:
– Попитайте я какво иска.
Веднага му разказват историята й. Тя е вдовица. Синът и взели войник, а тя сама не може да обработва земята. Освен това бирниците искат от нея данък, от който тя може да бъде освободена като вдовица.
Съдията зададе няколко въпроси и отсъди:
– Освободете я от данъците й.
По такъв начин настойчивата жена била възнаградена.
Очевидно е, че ако тя имаше пари, за да подкупи чиновниците, нейното дело можеше да се реши много по-бързо.
По време на молитва ние се чувстваме като бедната вдовица самотни, безпомощни, всички ни лъжат и никой не ни изслушва. Но истинската ситуация е съвсем друга.
Нашият любящ Баща няма нищо общо с недостъпния съдия. Ние винаги имаме достъп до Него. Той е наш Застъпник, Който ходатайства за нас.
Когато Бог забавя отговора си, ние си мислим, че на Него не Му е до нас, но по-това време Той иска да поправи нещо в нас. Божията милост винаги е с нас.
Ако бедната вдовица успя да придобие правосъдие даже от безсърдечния съдия, то „Бог няма ли да отдаде правото на Своите избрани, които викат към Него ден и нощ, ако и да се бави спрямо тях?“

По време на Гражданската война в САЩ един войник ходейки по бойното поле, видял свой приятел сред ранените. Било очевидно, че той няма да живее дълго.
Войникът се навел над приятеля си, дал му вода да пие, избърсал кръвта от лицето му и го попитал:
– Мога ли да направя още нещо за теб, Чарли?
Умиращият младеж знаейки, че края му е близо, мислел за своите любими и близки у дома, за това казал:
– Ако имаш хартия, напиши писмо до баща ми. Ще намеря сили да го подпиша. Моят баща е известен съдия в Севера и ако ти му дадеш писмото ми, той ще ти помогне.
Ето и самото писмо: „Скъпи татко ! Умирам на бойното поле и един от приятелите ми оказа помощ. Ако някога дойде при вас, бъдете любезни с него в името на Чарли.“
После със почти вкоченени пръсти подписал писмото и умрял.
Гражданската война с всичките й ужаси и страдания завършила и войниците се върнали по домовете си. Един от тях с износена униформа отишъл до дома на съдията. Слугите не искали да го пуснат в дома. Той дочакал връщането на съдията в дома му, като държал пред себе си писмото от сина му.
Съдията мислел, че това е някаква молба за помощ и го отблъснал в страни. Войникът отново застанал пред него, като обърнал вниманието на съдията към подписа върху хартията.
Тогава съдията прегърнал войника, въвел го в своя дом и със сълзи на очи му казал:
– Ти можеш да имаш всичко, което моите пари и влияние могат да ти осигурят.
Това направило името на Чарли.
Така и за нас в името на Исус Христос е заключено най-голямото съкровище: прощение на греховете, вечен живот, спасение сега и пълно изкупване на душата и тялото при възкресението.
Цялото наше духовно богатство е в името на Исус.