Шляейки се по пазара едно куче размишляваше за тежката си съдба.

„Защо някой е щастлив и има всичко: приятел, каишка, пълна купа с храна, дом, а при други няма и една малка частица от това, което прави всяко куче щастливо…..

– Какво съм направи, Господи, – излая нашият познайник, – че си ме лишил от най-скъпото, което може да има едно куче – предан стопанин и приятел …?

Тъпотия, къде сте виждали куче да размишлява за съдбата си, освен това и да се обръща към Бога? Глупости, пълни глупости.

Да, животни, както и хората, които са предразположени към този вид емоции са тъжни, те чакат и вярват.

Подивелите за 100 години свободен живот, на запад в Куба, домашни крави и бикове образували нова порода преживни животни, които много се различават от техните роднини по другите места на света. До този извод са дошли специалисти от националния парк Гуанаакабибес  в западни край на острова.

Чифтокопитните, някога внесени от испанските колонизатори, а после ставени на произвола на съдбата, с времето намалили размера си. Вимето на женските станало малко, а млякото в него едва стигало да се изхранят телетата. Рогата се заострили и намалили, за да не закачат в клоните на дърветата.

За разлика от домашните крави, мирно  пасящи трева по пасищата, тези животни, ако попаднат във враждебна за тях среда, започват буквално да се борят за оцеляването си.

Кравите са се научили да ядат листа, лози и семена, както и да търсят вода в кухините на скалите. Освен това, те така се усъвършенствали в намирането на прясна вода, че могат да намерят нейн източник на дъното на морето. И за да се доберат до нея, те плават.

Дивите крави и бикове живеят на групи и нападат човек само, когато той им ограничи свободата. Те не позволяват да ги вкарат зад ограда, а когато са в плен стават агресивни и отказват да се хранят.

Изблиците на ярост на тези животни в затворено пространство, обикновено водят до разрив на сърцето.

Терминус (Terminus) е един от първите богове, измислени от римляните. Той е бил свещен покровител на границите, т.е. на разположените на тях камъни и стълбове.

Тези камъни се наричали „термини“ – „условия“ и скръбта била за тези, които се осмелявали да ги изкопават и преместват.

Просто да вземеш и да умреш, разгневявайки Терминус, било щастлива съдба.

Надписите на граничните камъни гласят, че ако преместиш камъка от мястото му, те очаква тежка и тъжна орис, ще умреш последен от семейството си.

Т.е.първо ще погребеш внуците си, децата си и т.н….

Всеки път, когато режете лук, горчиво оплаквате съдбата си, нали?

Между другото, съществуват два сигурни начина да чистите и режете лук, без да проливате сълзи.

Метод №1. Почистете лука с противогаз. Коментарите са излишни.

Метод №2. За да не плачете, когато режете лук, накарайте някой друг да свърши това. Например съпругът или съпругата, някое от децата, а защо не и съседите.

Какво да ви кажа, в къщи сама режа лука, защото не мога да плача при тази манипулация, но когато започна да го режа, всички се изпаряват край мен.

Преди Нели бе малко беззащитно котенце, което хладнокръвно бяха изхвърлили на улицата на произвола на съдбата.

За щастие я спаси собственичката на три хъски.

Така Нели отрасна с тях. Сега тя е голяма котка и е уверена, че е голямо куче.

Погледнете я само, сега тя смята, че тези хъски са нейното семейство. Честно казано те наистина са нейното семейство, защото са се грижили за нея и са я отгледали.

Кучетата и котката правят всичко заедно. И вече никой не може да каже, че Нели не е хъски.
Тя се чувства като истинско куче. Ако не по външност, то по душа.