Няма нищо справедливо в един объркан свят, пренаселен с увредени хора. Правосъдието се опитва да е справедливо, но се проваля всеки път.

Няма нищо справедливо в милостта и прошката. Наказанието никога не възстановява справедливостта. Изповедта също не води до справедливост.

Животът не осигурява справедлива награда за правилните постъпки.

Договори, адвокати, болести, власт…., нима има справедливостост у тях?

По-добре е да изхвърлите мъртвите думи и се съсредоточете към живите, като милост, доброта и състрадание.

Може би е по-добре да спрете да се тревожите за своите права и все да обмисляте, кое  е справедиво и кое не.

Просто действайте според съвестта си, дано не е прегоряла, защото в нея е заложено да правиш добро……

Немският мистик, проповедник и учен Йохан Таулер срещнал веднъж един просяк.
– Бог да ви даде добър ден, приятелю, – обърнал се той към него.
– Слава Богу, никога не съм имал лош ден, – казал просяка.
– Нека Бог да ви даде щастлив живот, – казал Таулер.
– Благодаря на Бога, – отговорил просяка, – Никога не съм бил нещастен.
Стреснат Таулер казал:
– Какво искаш да кажеш?
– Е, – казал просякът, – когато времето е хубаво, благодаря на Бога, когат0 вали пак Му благодаря. Когато има достатъчно храна, благодаря Му от все сърце. Докато Божията воля е моя и това, което Той харесва, харесвам и аз,  нима мога да кажа, че съм нещастен?
Таулер погледнал изумен просяка:
– Кой си ти?
– Аз съм цар, – отговорил просякът.
– Но къде е твоето царство? – попитал Таулер.
Просякът отвърнал:
– В сърцето ми.
„Защото Божието царство не е ядене и пиене , а правда, мир и радост в Святия Дух „.  Божието царство, която се вселява в сърцето на истинския християнин е просто живот, според словото на Бога. Мирът  и спокойствието на съвестта, идва само от Господа. Радостта е плод на спокойната съвест и това, че ние живеем в и с Христос.
Божието царство имат в сърцето си не гордите, завистливите, раздразнителните, сприхавите, отмъстителните, а измитите в кръвта на Исус Христос, смирени, нищи по дух, съзнаващи собствената си духовна бедност.

Известна певица отивайки на гастроли, помолила цялата й кореспонденция да бъде запазена в пощата до поискване. След завръщането си, тя отишла в пощата, за да си получи писмата, но там й поискали удостоверение за самоличност.
Певицата се смутила, защото нямало такова в себе си, но и хрумнала чудесна идея. Тя започнала да пее песни от собствения си репертоар. Един от служителите възкликнал:
– Това е самата Пати, никой не може да пее тези песни така, както нея!
И всички останали се съгласили Така тя получила своята кореспонденция.
Ако повярвалият в Христос иска хората да повярват, че той е християнин и казва истината, неговия живот трябва да говори без думи.
Този у когото думите са дело, той е силени в словото и в работата си. Опита е доказал, че многословието, което се обляга само думи, нищо не прави. Каква полза има от хитро скроени изрази, ако те не развързват възлите на съмняващата се съвест?
На християнската мъдрост е свойствено не безкрайното философстване, а делата. Божието Царство не се състои в думи, а в сила. Ако наистина искате да бъдете последователи на Христос бъдете светлина в света.  „Така че нека свети вашата светлина пред човеците, за да виждат добрите ви дела и да прославят вашия Отец в небесата“.

Един равнодушен християнин имал много богобоязлива жена, която силно обичала Господа. Всеки път, когато отивала на църква, мъжът и казвал:
– Помоли се там  за мен!
И така успокоявал  съвестта си.
Веднъж жената отишла на църква, а мъжът зает с разни неща, уморен заспал. И му се присънил сън, че е умрял и заедно с жена си е пред портите на рая. Хванал здраво ръката на жена си и казал:
– Сега ще влезем в Небесното царство заедно.
Един Божи ангел открехнал вратата и се обърнал към жената:
– Ти можеш да влезеш, но без него.
Някаква сила я отделила от него и тя изчезнала зад вратата, която моментално се затворила.
От ужас мъжът се събудил и останал много доволен, когато разбрал, че това е само сън. От тогава той станал много ревностен за Господа.
Да това е само сън, но да внимаваме, това да не се случи в действителност в нечий живот.

Синът на един беден обущар, дванадесетгодишният Яша, играел с децата на улицата и счупил с топка стъклената витрина на магазина. Децата веднага се разбягали. Яша също искал да избяга, но си помислил: „Не е ли по-добре да отида в магазина и да призная вината си?“
Той така и направил. Отишъл при собственикът на магазина и му казал, че без да иска е разбил витрината. Помолил го да му даде такава работа, с която може да изплати счупеното.
Собственикът харесал момчето. Той се съгласил да му даде работа и без това се нуждаел от помощник в магазина. Когато Яша изработил нужната сума за счупеното стъкло, собственикът на магазина му предложил да остане на работа при него срещу заплащане. Яша веднага се съгласил, тъй като родителите му били много бедни, а той трябвало някъде да изкара за прехраната си. Така момчето било възнаградено за своята честност и признание за вината си.
Бог богато възнаграждава всеки искрено покаял се с вечен живот, а също с подкрепа и помощ, докато е на тази земя.
Когато човек сбърка съвестта го гризе, ако не я подтисне сърцето му се съкрушава, той признава вината си и поправя последствията от грешката. Нека да не чакаме да ни изобличат, че сме сбъркали, а да признаем вината си и да възстановим щетите на засегнатия.