Един равнодушен християнин имал много богобоязлива жена, която силно обичала Господа. Всеки път, когато отивала на църква, мъжът и казвал:
– Помоли се там  за мен!
И така успокоявал  съвестта си.
Веднъж жената отишла на църква, а мъжът зает с разни неща, уморен заспал. И му се присънил сън, че е умрял и заедно с жена си е пред портите на рая. Хванал здраво ръката на жена си и казал:
– Сега ще влезем в Небесното царство заедно.
Един Божи ангел открехнал вратата и се обърнал към жената:
– Ти можеш да влезеш, но без него.
Някаква сила я отделила от него и тя изчезнала зад вратата, която моментално се затворила.
От ужас мъжът се събудил и останал много доволен, когато разбрал, че това е само сън. От тогава той станал много ревностен за Господа.
Да това е само сън, но да внимаваме, това да не се случи в действителност в нечий живот.

Синът на един беден обущар, дванадесетгодишният Яша, играел с децата на улицата и счупил с топка стъклената витрина на магазина. Децата веднага се разбягали. Яша също искал да избяга, но си помислил: „Не е ли по-добре да отида в магазина и да призная вината си?“
Той така и направил. Отишъл при собственикът на магазина и му казал, че без да иска е разбил витрината. Помолил го да му даде такава работа, с която може да изплати счупеното.
Собственикът харесал момчето. Той се съгласил да му даде работа и без това се нуждаел от помощник в магазина. Когато Яша изработил нужната сума за счупеното стъкло, собственикът на магазина му предложил да остане на работа при него срещу заплащане. Яша веднага се съгласил, тъй като родителите му били много бедни, а той трябвало някъде да изкара за прехраната си. Така момчето било възнаградено за своята честност и признание за вината си.
Бог богато възнаграждава всеки искрено покаял се с вечен живот, а също с подкрепа и помощ, докато е на тази земя.
Когато човек сбърка съвестта го гризе, ако не я подтисне сърцето му се съкрушава, той признава вината си и поправя последствията от грешката. Нека да не чакаме да ни изобличат, че сме сбъркали, а да признаем вината си и да възстановим щетите на засегнатия.

Един шивач имал страст да си изрязва доста големи парчета плат и други тъкани, които му донасяли клиентите. Съвестта не могла да оправдае действията му, но той не слушал вътрешния си глас и продължавал все така.
Веднъж сънувал, че стои пред Върховния съдия. Той опитвал да се защити като казал:
– Аз съм честен човек и на никого не съм причинил зло.
Но изведнъж пред него се развяло огромно знаме, състоящо се от всички парчета тъкани, които той е взел от клиентите. Тогава той навел глава и повече не казал нищо.
Блед и развълнуван разказал на сутринта страшния сън на учениците си. Помолил ги:
– Когато видите, че имам желание да отрежа парче плат за себе си, напомняйте ми какво съм видял в съня си.
Минало много време. Шивачът все още бил под влияние на съня и на учениците му не им било нужно да му напомнят за него.
Но за беда един от клиентите изпратил скъпа чудесна материя. Съблазънта била голяма и шивачът не устоял. Напразно учениците му напомняли за страшния сън.
– Млъкнете, – казал шивачът, – аз отлично си спомням, че на това знаме нямаше такава материя.
Бедния човек! Той се стараел да убеди съвестта си и оставал във хватката на изкушението.
Съвестта е тихия глас на Бога, нравственото съзнание, моралното усещане у човека, вътрешното разбиране за добро и зло. Това е съкровеното място у човека, в което той одобрява или осъжда всяка постъпка, определя качеството на всяко действие.Тук се заражда чувството подбуждащо към истина и доброта, отвращава от лъжата и злото.
Съвестта е най-добрата нравоучителна книга, която притежаваме. В нея често трябва да се заглеждаме. Нашата съвест е непогрешим съдия, докато не я убием.

Замисляли ли сте се, че законите на Нютон работят и между нас самите?
Първи закон опиращ се на инерцията.
Привичният спокоен живот, отключва чувствата и душата, превръща човека в студен камък, летящ в пространството.
Без да общувате с хората вие се превръщате в интериор на града и жилището си. Това е смърт.
Лема 1. Инерцията в живота е единствената форма на съществуване на тела без душа. Вас и без това ще ви изядат прилагайки телесни наказания.
Лема 2. Състоянието на отчаяние от безсмислено съществувание е временно и мнимо, ако още не са ви погребали.
Вторият закон на Нютон е свързан с ускорението на движението.
Промените във вашият живот винаги са свързани с човек. Ако сте се срещнали с добър човек, вие получавате тласък, който ви направлява към щастливия живот. Ако срещнете човек, извикващ във вас възторг и любов, вие получавате мощен ритник и летите към своето щастие без да се оглеждате.
Ако срещнете човек, който се стреми да ви унизи или обиди, вие също получавате ритник. Ударът винаги ви отпраща назад, а дали ще паднете,  дали ще устоите или ще се вкиснете, зависи от това, какъв човек сте, колко съвест, ум, доброта и мъжество имате. Не на последно място търпение и любов.
Лема 1.  Формулата а = F / m  в  хорските отношения означава. че скоростта на движението към личното ви щастие или нещастие е правопропорционално на силата на чувстват и обратно пропорционално на масата на качествата ви.
Теорема 1 за Лема 1. Формула m = V * р е продукт на истинските човешки качества и тяхния обем в главата ви.
Лема 2. Колкото сте по-слаб като човек, толкова по-малко ще ви се предаде, в какъв да е случай, радост или страдание.
Следствие от Лема 2. Ако сте никой, можете да се излъжете в собственото си щастие.
Трети закон на Нютон е свързан с взаимодействието.
Близките отношения водят до сблъсък. Това е сблъсък на интереси, вкусове, цели, дори и настроение. Така че сблъсъци между много близки и любящи хора са неизбежни. Но такова отблъскване  ще бъде временно, ако с човека ви свързват истински чувства, а не желание да получите личен комфорт или някаква изгода. Това може да се нарече ефективно сливане, когато е трудно да ви разделят.  Връзките между вас са толкова силни, че дори да останете и на голямо разстояние, сте мономолекулярни. И ако някой се опита да прекъсне такава връзка, ще му се  отсекат ръцете до основата. Такива нишки се късат рядко, но ако това стане, руши се душата ви и остават неизлечими рани.
Пазете се! Ако отблъснете човекът, който ви желае добро,  е равносилно да си нанесете удар  с камшик. И ако това достигне до сърцето му, вие сте загубили един човек, дори той да остане жив. Вие също получавате удар. Може би не веднага, но колкото повече време минава, толкова повече сила се натрупва в този удар.
Случва се понякога да се движим с близки приятели, любими, но с различни скорости. Това не е толкова страшно, просто трябва да намалите темпото заради този човек. Страшно е, когато летите в различни посоки.
Ако си взаимодействате с лош и неприятен човек, вие ще се отдръпвате от него постоянно, на една ръка разстояние. Не се заблуждавайте! Ако не се доверявате на всеки подред и на себе си, вие ще преминете в състояние определено от Първия закон.
Лема 1. На първо място, установяването на отношения се изразява във въртене около другия с плах опит да се приближите по-близо към него.
Аксиома на Лема 1. Ако човек „хване бика за рогата“, той обича само себе си, а вас само ще използва.
Лема 2. Истинското отношение към човека не зависи от настроението и обстоятелствата.
Лема 3. Ако ви обичат, а вие ги отблъсквате,трябва да сте готов да получите удар и то болезнен.
Лема 4. На колкото повече хора се доверявате, толкова сте по-щастлив.
Лема 5. Не се опитвайте да нагодите посоката на движение на другия човек към своята. Намерете общата траектория на движение.
Закон за земното притегляне.
Хората, които са далеч един от друг, се привличат малко един към друг, но колкото по-близо са, толкова по- силно се привличат.
Хората се привличат един към друг винаги, с изключение на тези, които живеят по инерция.

Животът е тъй безсмислено-жесток, че ако човек остане напълно потопен в него, би го изживял с голяма мъка. За туй всеки безсъзнателно се стреми към нещо друго. Един се насочва към религия, друг към богатство, трети към хазарта, политика, изкуства…. бързо и неусетно се забърква във всичко това, но се чувства много по-добре.
За мнозина държава произлиза от глагола държа и си казват:
— Дръжте държавата за всичко! Тя е длъжна да ни поддържа!
А Отечество сигурно идва от глагола тече и човек си мисли: „Колко хубаво би било ако течаха, държавни и обществени средства, към моя собствен джоб!“
Демокрацията има за психологическа основа едно от най-неизменните човешки качества завистта, тъй както любовта към клюкарството е основа на всичко.
Животът е наистина едно изпитание. Най-просто казано в него ни се предлагат различни съблазни, за да бъдем изпитани. Повечето хора, то се знае, веднага се улавят на въдицата. Животът ги потупва по рамото и им казва със задоволство: „Браво!“ — и вече се грижи за тяхното благополучие докрай. На ония малцината, които се стремят да останат праведни, съдбата тутакси им обръща гръб с думите:
— Господа, вам ще се отплатя на онзи свят!
Дай на българина власт и той започва да се разпорежда като на вражеска територия.
В този живот се чувстваме като случайни играчи, уловен без шанс. Той трябва да бъде съвсем друг, а се оказа нищожен. Заплетен в него, усещаш, че няма изход. И затова непрестанно гледаш към вратата, кога най-сетне ще се свърши всичко това, за да си отидеш там, където би било много по-добре.
Животът никак не е лош, когато можеш да го живееш. Нито смъртта е страшна, когато можеш да умреш. Страшно е, когато не можеш вече да живееш, нито да умреш.
Хората са като думите в чужди език, някои отведнъж прилягат, точни и ясни, и веднага се запаметяват, други напротив, остават само смътни следи в паметта ти.
В живота си ти летиш с главоломна бързина в някакъв влак. Отгде иде той — и къде отива? Ти не знаеш. Никой не знае. Влакът иде от вечността — и лети към друга вечност.
Ти поглеждаш само за миг през прозореца. Пред тебе профучават неясните очертания, свят ти се завива и ти не разбираш нищо от тоя откраднат миг. Но този единствен миг е земният ти живот. Той е едно мигновено контрабандно промъкване от едно небитие — до друго.
Последната дума е на Негово Величество Живота. Ти желаеш да правиш вази, но той може би ще поиска от тебе гърнета.
Тайната на добрия живот е много проста, тя е в съвестта. Необходимо ли е да я имаш?
Човек не е друго освен едно създание с „весела“ съвест. Оня, който е наказан от провидението с тежка, мрачна съвест, той не е за живота.
Едно разбрах с положителност през моя живот, че навсякъде може и без мене.
Докато си млад и гледаш живота в лицето, той ти се вижда може би елементарен, но привлекателен. Чак по-късно, когато започнеш да го гледаш като отминава, виждаш гърба му с безобразната гърбица и си мислиш: „Боже, какъв урод бил всъщност!
Животът е като коня, почувства ли, че ездачът е несигурен, може да го хвърли.
Или като кучето: забележи ли, че му се боиш, налита да те хапе.
Животът е река, в която се хвърляме, за да я преплуваме, но някои от нас се давят. Умният е предпазлив, върви по брега и търси брод. Накрая излиза щастлив на другия бряг.
Животът е препълнен с такива обидни несъвършенства, че по-чувствителни и честолюбиви натури се стесняват да бъдат сериозни и трезви.
Дълго време мислех, че  е вреден алкохолът, по-късно хвърлих вината на тютюна, а после на месото. Най-после разбрах, че ми вреди просто неумението да живея.