Проверяваше данъците с дошлия да ги инспектира, а нямаше никакъв опит, защото от скоро беше в бранша. Когато приключи работния ден не бяха намерил нищо нередно. Хората от фирмата, на които провеха проверка бяха много доволни.

Когато шефът излезе за малко, счетоводителят му подаде малък плик за проверяващия, на когото той помагаше през деня и го придружаваше навсякъде.

Той се стъписа. Вътре в плика имаше много пари. Сконфузи се. Не знаеше как да постъпи. Нали всичко беше наред, за какво беше нужен този подкуп?

Щом шефът се върна в стаята, той му върна плика и каза:

– Това не е необходимо, всичко мина гладко и добре.

Шефът извади парите и ги преброи. Вътре имаше 25 хиляди.

– Къде са останалите? –  попита шефа. – Вътре имаше 50 хиляди.

Тогава той разбра, че счетоводителят си беше присвоил половината.

Размина му се, но от тогава щом му дадяха пари да ги предаде на някого, отиваше и му ги даваше, независимо от това как са протекли нещата.

Трудно е да бъдеш честен и безкомпомисен, защото или се съгласяваш да станеш като тях, или те изхвърлят, като неблагонадежден.

Цирк се представял пред сътрудници на една компания по случай на нейния юбилей.
Клоунът разсмивал, фокусникът изненадвал. Въжеиграчът изпълнявал немислими трикове, а после се пошегувал, като предложил някой зрител да повтори номерата му.
Един старец си свалил сакото, покачил се на въжето и няколко пъти преминал по него напред и назад.
– Кой е този? – попитал директорът на цирка, шефа на компанията.
– А, това е нашият главен сетоводител, – гордо отговорил ръководителят на компанията. – До сега не е имало случай да наруши баланса.

Жизнерадостните и живописни платна на Лиза Фитапалди обикновено се харесват на зрителите. Удоволствието да разглеждаш тези красиви картини се сменя с изумлението, че те са нарисувани от сляп човек.
Сляпа художничка? Докато не се видят творбите на Лиза, това трудно може да се повярва. Творчеството на авторката за пореден път доказва, че талантът и силата на човешкия дух могат не просто много, но понякога правят и невъзможното.
Уникалната история на Лиза Фитапалди се състои в това, че жена, която е престанала да вижда през 1993 г., за първи път е взела четка и бои в ръцете си две години по-късно, през 1995 г. Завършила за счетоводител и финансов анализатор, Лиза заедно със зрението си загубва работата си, независимостта си и смисъла на живота.
Продължителността на тежката ѝ депресия продължила повече от година, докато един ден мъжът ѝ не донесъл детски бои за рисуване. За изненада на околните, Лиза взела боите и започнала да рисува.
Тя не може да научи техниката на рисуване с гледане от учител, не може да разглежда други картини, но това не я спряло. Измислила своя система за обучение. Прослушала много адиокниги за изкуството и заедно с мъжа си посещавала известни музеи, за които преди  не е намирала време.
За да се ориентира в бъдещата композиция, слагала мрежа от въжета върху платното, но с времето се е научила вече да не я използва.
Критици и други художници я съветвали да рисува абстракции и цветя, но тя никога нямаше да стане истинска художника, ако не се научи да изобразява хора и сцени от живота. Това било силно предизвикателство и Лиза му отговорила достойно.
През 1998 г. нарисувала първата улична сцена и от тогава прави това постоянно.
За всички остава загадка, как Лиза успява да рисува без да вижда цветовете и боите. Самата тя твърди, че не знае как става това.

В една далечна провинция крадци влезли в банката. Един от тях извикал на входа:
– Не мърдайте! Парите принадлежат на банката, но живота принадлежи на вас!
Всички присъстващи легнали смирено на пода.
Това е пример как терминът променя възприятията в света.
Една жена предизвикателно легнала на една от масите, но крадецът казал:
– Това е обир, а не изнасилване. Дръжте се прилично!
Това е пример как трябва да се държи професионалист, концентрирайки се на целите.
След бягството от банката, най-младият от крадците, с академична степен, казал на най-стария, който едва е завършил началното училище:
– Ей, дядка, преброй колко отмъкнахме!
Старецът сърдито отговорил:
– Не ставай глупак, това са много пари, за да ги броя. Ще почакаме да чуем новините и когато обявят грабежа, тогава ще разберем колко е изгубила банката.
Това се нарича опит, а в днешния ден той има голямо значение.
След като крадците изчезнали, директорът на банката казал на счетоводителя да позвъни в полицията. Счетоводителят казал:
– Почакай, дай към откраднатата сума да прибавим  и 5-те милиона, които си присвоихме миналия месец и да кажем, че тях също са ги откраднали.
Това се нарича, използване на всяка възможност.
На другия ден по новините обявили, че от банката са ограбени 100 милиона. Грабителите преброили плячката, но тя била само 20 милиона. Крадците започнали да викат:
– Ние рискувахме живота си само за 20 милиона, а банкерите откраднаха 80 милиона, без да им мигне окото. По-добре да изучим как работи системата, вместо да бъдем обикновени крадци.
Това се нарича – знание и сила.
Директорът на банката бил много доволен, че неговата загуба на борсата била замаскирана с грабежа.
Това се нарича – да не се страхуваш да рискуваш
Дай на човека пистолет и той може да ограби банка. Дай на човек банка и той може да ограби всичко!