Тази невероятна фотография не е постановка, нито фотошоп. Това е реалната картина от ежедневието на дивата природа.
73 годишният фотограф Чарли Самерс я е направил случайно. Той наблюдавал интересна сцена.
Два суриката се биели, за да установят превъзходството си един над другия. Единият победил другият и го повалил на земята. Победителят, за да закрепи победата си, седнал върху победения.
От там минал друг сурикат. Виждайки седящия сурикат върху другия и той седнал до победителя върху победения, имитирайки умора….
Не можеш да не се посмееш на това от сърце…. Хубавото е, че всички сурикати са останали живи и здрави, а на снимката фотографът ги е увековечил.

И в природата е налице това, което правим един на друг. Правим компания на победителя, като мачкаме победения.

В картината „Фламански пословици“ се съдържат 112 холандски идиома. Тя е нарисувана с маслени бои върху дъбова основа от Питер Брьогел Стари.
В нея са разшифровани 112 идиома, които се използват и до днес:  „плуване срещу течението“, „големите риби ядат малките риби“, „удря главата си о стената“ и „въоръжен до зъби.“
Други поговорки показват човешката глупост. Някои изрази са изобразени с повече от една фигура и могат да се тълкуват двояко. Например, човек стрижещ овца, а до него друг, който коли свиня. Тази сцена символизира израза: „Някой стриже овца, а друг коли свиня“, което означава, че един човек има предимство пред друг. Тази сцена може да означава и „Стрижи, но не сваляй кожата“, т.е. не отивай твърде далече при използване на възможностите си.

През 1915 г. при директора на един от крайградските театри в Москва се явило младо момиче с необичаен външен вид. То му дало писмо от близък негов приятел, московски предприемач. В него пишело:

„Скъпи Ваня, изпращам ти тази дама, за да се отърва от нея. Моля те, деликатно и намекни, че тя няма какво да прави на сцената. За нея няма никакви перспективи. На мен ми е неудобно да й кажа това по редица причини, така че като човек разбиращ от театър и изкуство, обясни й. Така ще бъде по-добре и за нея, и за театъра.. Това е съвършена бездарност. Всичките роли ги играе по един и същи начин. Нейната фамилия е Реневска….“

За щастие директорът на театъра не послушал съвета на приятеля си. Така започнала кариерата си една невероятна актриса.

Нюйоркският полицай Лари Депримо дежурил на Таймс Скуеър, когато видял един възрастен бездомник да седи на тротоара пред магазин за обувки.

Той поговорил с него. Разбрал какъв размер обувки носи и си тръгнал. След известно време се върнал със нови зимни обувки и чорапи, и помогнал на бездомника да ги обуе.

Сцената била снимана с мобилен телефон, а полицая не знаел, че някой го наблюдава, да не говорим за снимки. Той просто помогнал на бедния и продължил да дежури.

Снимката била изпратена в полицията в Ню Йорк. Там познали полицая и публикували снимката на страница във Фейсбук.

За създаването на картината „Иван Грозни и неговия син“ Иля Репин е бил вдъхновен от няколко събития.
Първото събитие е убийството на цар Александър II от бомба.
Второто е посещението, в същата година, на концерт на Римски Корсаков, където художникът бил впечатлен от сюитата „Антар“, която го вдъхновила да предаде това настроение на платно.
Финалния стимул за Репин станало посещението на корида в Испания, след което той написал в дневника си: „Нещастие, истинска смърт, убийства и кръв пораждат сила …  И аз заразен вероятно от тази кървавост, при пристигането си у дома, веднага се захванах да рисувам кървавата сцена“.