Вера дежуреше на Рождество в онкологичния център. Тя бе подпряла главата с ръка върху масата и тихо шепнеше:
– Това е Твоето Рождество, Христе Боже наш …..
Вятарът отнася песента на рождествената камбана и тя почти не се чуваха, но радостния ѝ звън се долавяше от празничната атмосфера.
Наблизо блестят прозорците на бизнес центъра с кули като на замък от приказките. Приличащ на сцена от Рождество но без младенеца, Мария, Йосиф и овчарите…
Наоколо е толкова тихо.
Вера обръща глава и поглежда към нейните „братя“ по Рождество Веско, чичо Кольо, Мира, ……
Оправя им възглавниците, завива ги и се вслушва в празника, в който Исус им е дарен на нея и на тях.
Кашлица, хрипове, стенание и мирис на борови иглички. Божия Син не се бави да изпрати утеха и надежда. Неговата любов изпълва със светлина всяко тъмно ъгълче.
А устните на Вера продължават да мълвят:
– На тебе слава, Слънце на Правдата.

Евгени Леонов пристигнал във Финландия, за да участва във филма „За кибрит“ по едноименен роман на фински писател.
Преди снимките му предложили да се срещне с преподаватели и студенти от университета в Хелзинки. Артистът с удоволствие се съгласил, тъй като знаел за своята популярност сред финската публика.
В университета го очаквал неприятен сюрприз. Още не излязал на сцената и го освиркали. Леонов се смутил и се оттеглил зад кулисите
Обяснили му, че колкото по-силно свиркат, толкова е по-голяма любовта на зрителите. Такива били финските обичай.
Тогава Леонов излязъл радостен на сцената, сложил двата си пръста в устата и изсвирил оглушително.

Сиртаки e популярен танц от гръцки произход, създаден е през 1964 г. за филма „Зорба гъркът“. Това не е популярен гръцки танци, но е комбинация от бавни и бързи версии  на хасапико – старинен танц на касапите. Музика към него е написана от гръцкия композитор Микис Теодоракис, а понякога се нарича „танца на Зорба“. След излизането на филма сиртаки стана един от най-популярните гръцки танци в света и символ на Гърция.
В мемоарите си, играещият главната роля във филма „Зорба гъркът“  американецът Антъни Куин си спомня, че последната сцена, в която Алексис Зорбас учи Василий танца на плажа е трябвало да се снима в последния ден. Ден преди това Куин си счупил крака. Когато след няколко дни възобновили снимането, Куин може да мине без гипс, но той не бил в състояние да подскача в танца, както се изисквало от сценария. Режисьорът на филма Майкъл Какоянис бил разстроен, но Куин го насърчил.
„И аз танцувах. Не можех да вдигне крака си и да го спусна, болката беше непоносима, но разбрах, че мога да го плъзгам без много дискомфорт. По този начин, измислих необичаен танц с плъзгаща се танцуваща стъпка. Аз изпънах ръката си, като в традиционен гръцки танц и се премествах по пясъка“. Впоследствие Какоянис го попитал за името на този танц. Куин заявил: „Това е сиртаки. Фолклорен танц. Аз го научих от един местен жител“.
Според мемоарите на Куин, той измислил името на танца. Може би в съзвучие с името на вече съществуващия критски танц „Сиртаки“ – умалителна форма на гръцката дума „sirtos“, което е общо наименование за няколко критски народни танци. Sirtos често се противопоставя на друг критски танц – pidihtosa включващ елементи на скачане и подскоци. Сиртаки съдържа елементи sirtosa в бавното движение и pidihtosa – в бързо.
Сиртаки се танцува като се стои на една права линия и много рядко в кръг, със сложени ръце на раменете на съседите от двете страни. Тактът е 4/4, а темпото се увеличава, често в бързата част такта се променя на 2/4. Сиртаки започва с бавни, плавни движения, постепенно преминава в много бързи и рязъки такива, често включващи подскоци и скокове.
В Перу мелодията на сиртаки предизвиква отрицателни емоции, защото я свързват с видеото на срещата на лидерите на терористичната организация „Сендеро Луминосо“. На този запис терористичния лидер Абимаел Гусман танцува сиртаки с кликата си.

Изолда Извицкая разказвала, че по време на снимките на комедията „Към Черно море“, тя е осъзнала колко е важна физическата подготовка на актьора и че е важно да си в състояние да контролираш тялото си, за да бъдеш винаги във форма.
Филмът има такъв епизод, където Ирина-Извицкая закъснява за занятията в училище по шофиране.
Сцената трябвало да се снима два пъти. На първото снимане било установено, че актрисата не умее да бяга. Тя безнадеждно изостанала зад съпътстващата я колата с камерата.
Няколко седмици по-късно, при второ снимане, било установено, че скоростта, с която се движит операторът в колата е твърде малък за Извикцкая. Тя изпреварила превозното средство и била много по-напред от него.
За това ѝ помогнала усилената тренировка на стадиона.

Вечер след разходка, пазаруване и гастрономически експерименти се посещава корейския театър на Нант. Единственото, което трябва да направите е да се погрижите по-рано да си купите билети за него. Шоуто, което се представя в него е истински феномен.
То вече е на сцената 15 години. Репертуарът му не се мени, но залата винаги е препълнена.
Шоуто Нант е прекрасно гастрономическо-музикално и танцувално-хумуристично. Актьорите възпроизвеждат мелодии с готварски инструменти и всичко, което им попадне под ръка. Танцуват и много се шегуват.
Сюжетът на шоуто е прост. Независимо от това, че представлението се води на корейски език, репликите на артистите се разбират даже от чужденци и малки деца. Всички се смеят. Ако сте избрали по-предните редове, пригответе се да се отбранявате от парчета моркови и зеле. Не се изненадвайте ако актьорите ви изкарват на сцената.