Живял някога султан, когото хората почитали като най-мъдрият владетел. Веднъж синът му го попитал:
– От къде си почерпил великта си мъдрост? В кои книги я намери? Какви учители те насочиха към нея? Искам да стана твой истински наследник, не само по сан, но и по мъдрост.
– Сине мой, – казал султан, – аз съм чел същите книги, които ти сега четеш. Моите учители, днес обучават теб. Но това, което наричат мъдрост, аз получих от мравката, пеперудата и змията.
– Как стана това? Разкази ми, татко!
– Готвех се за поход срещу бунтовниците. Мислите ми бяха мрачни, а очите ми бяха забодени в земята. Не можех да избера война или мир. Войната изглеждаше необходима, но последствията от нея ме ужасяваха. И тогава видях една малка мравка, която се опитваше да влачи товар многократно превишаващ теглото ѝ. Тя не можеше да го придвижи, но не можеше и да се откъсне от него. Това продължи дълго време. Тогава си помислих: „Защо да занимавам себе си и народ си с тежки походи?“ И нямаше война.
Другия път, бях в съда. Съдиите бяха взели решение, но чакаха моята дума. Мислех да кажа, че не винаги съм съгласен със законите, но в този момент е правилно и справедливо. Изведнъж пеперуда трепна с криле, близо до прозореца и привлече вниманието ми. И аз не казах това, което мислех, а само промълвих: „Аз съм гост тук. Решавайте сами според закона“. И съдът реши съгласно закона, а не според моето желание. И тяхната присъда беше милостива.
Третия път убиец искаше да ми отнеме живота. Той ме чакаше в храстите на дворцовата градина, където аз всеки ден се разхождах. Изведнъж черна змия пропълзя в краката ми. Аз от страх извиках и стражите веднага дойдоха. Те тръгнаха да търсят змията, а намериха убиеца.
Истинската мъдрост, сине, не е в книгите. Истинската мъдрост търси помощ от Небето. Тази помоща е винаги близо до нас, тя трепти в небето, плъзга се по тревата … Нека само очите, ушите и сърцето ни да бъдат отворени за нея.

Султанът на Бруней Хасанал Болкиах е обявил за въвеждането на жестоки наказания въз основа на ислямския закон.
Първата фаза на изпълнението на законите на шериата е започнала на 1 май.
В числото на новите мерки от наказания, предвидени от закона са пребиване с камъни до смърт за съпружеска изневяра, содомитски връзки и изнасилвания; отрязване на крайници за кражба; биене с камшици за извършване на аборт или употребяване на алкохол.
Смъртното наказание е предвидено за клевета срещу пророка Мохамед, богохулството и обявяването на лицето за немюсюлманин.
ООН вече изрази силно безпокойство по отношение на въвеждането на строги правила за наказанията в Бруней. Въведена в тази страна наказание в международното право, се класифицират като“ изтезания или други форми на жестоко, нечовешко или унизително третиране на личността“, подчертаха от ООН.

В един град съветникът на султана загубил работата си. Владетелят престанал да му се доверява и го отстранил от себе си.
За съветник назначил друг човек.
Когато новият съветник влязал в дома предназначен за съветника на султана, той заварил там предишният, който бил на тази длъжност.
Той си стоял на мястото, както преди, без да си събира нещата, за да напусне дома.
Новият съветник изумен попитал:
– Защо си тук и не се приготвяш за заминаването си? Ясно е, че си загубил мястото си.
– Да, вярно е, – въздъхнал предишният съветник, – загубих място, ….. но не и надеждата!

Съществува история за това, как султан наградил своя везир, като го направил равен на себе си, той възвеличил и рода му.

Дядо на везира, който бил градинар на султана, поискал да бъде изключен от рода на везира, тъй като не искал да се възползва от незаслужени привилегии и награди.

Веднъж султанът заедно с везира се разхождал в градината си. Изведнъж видял красива ябълка и помолил везира да му я откъсне. Но тъй като нямало стълба, везирът помолил да се качи на раменете на султана. Все още не могъл да я достигне и се покачил на главата на султана. И накрая откъснал ябълката.

Останал сам султанът размишлявал над случилото се: „Този човек пожела да стане равен с мен и даже посмя да се качи на главата ми“.

При такива мисли сърцето на султана се изпълнило с гняв. Тогава заповядал везирът и целият му род да бъде изпратен в изгнание. Старият градинар, чичото на везира, останал. Той предвидил падението на гордия род и навреме излязъл от него.

Падението винаги предшества гордостта, а смиреният го очаква слава.

Везирът се възгордял и за това паднал, а градинарят се смирил, за това и останал.

Гордостта е чувство за самоуважение, самочувствие, чувство за превъзходство, прекалено високо мнение за себе си, презрение към другите, арогантност и високомерие. Гордостта е подводен камък, в който често се разбиват тези, които дълго са се съпротивлявали на бурите от страсти и изкушения.

Смирението е осъзнаване на слабостта и недостатъците. То е съпроводено със съкрушено сърце и покаяние.

„Бог на горделивите се противи, но на смирените дава благодат“.

Един султан плава със своя любим слуга на кораб. Слугата не умеел да плава. Той никога не бил излизал в открито море. Още от началото на пътуването седял в празния трюм треперел и плачел.

Всички били добри към него и се стараели да го успокоят. Съчувствените думи стигали до ушите , но не и до сърцето му, измъчено от страх. Такова пътешествие изобщо не доставяло удоволствие на султана. Тогава придворният му лекар казал:

– О, господарю, ако ми позволиш ще го успокоя.

След като султана се съгласил, лекарят заповядал на моряците да хвърлят слугата в морето. Слугата се хванал здраво за борда и молел да го вземат на кораба.

Извадили го от водата и той седнал тихо в ъгъла. Нито едно оплакване не излязло от неговата уста. Султана поискал обяснение от лекаря за случилото се.

– Твоя слуга не е знаел, колко е хубаво да чувства твърдите дъски на палубата под краката си, докато не узна колко е страшно да се намира между морските вълни, – казал лекарят.