Това са думи на Наполеон изречени в Испания на 30 септември 1811 г., на съвещание преди щурма към дефилето на Сорос Сиера.
Императорът заповядал да се атакуват четирите испански батареи, които прикривали пролома с лека конница от 150 човека.
Генералите казали:
– Това е невъзможно!
Тогава Наполеон произнесъл знаменитата си фраза:
– Невъзможно?! Такава дума не зная!
От тази атака останали живи само дузина войници.
Интересното е, не че лека конница е атакувала артилерия, този подход десет години преди това е използвал и Суворов и то при много по-малки загуби, а това, че в битката против испанците действали поляци.
Много интересна национална политика е водил Бонапарт.

От гръцки ιδιοσυνκρασία, буквално означава „собствен“ + „смесване“, в най-общ смисъл е характерната за даден човек смесица от привързаности и отвращения, с които откликва на околната среда .

Понятието се употребява, за да обозначи болезнената реакция на някои дразнители, или точно обратното – неестественото влечение към такива.

В медицината означава индивидуална особеност на организма да реагира отрицателно на известни храни, сетивни възприятия и други.

В разговорната реч това най-често се изразява като: „Не мога да понасям“, „Като си помисля само и ми се разваля настроението“.

Отхвърляне , продиктувано преди всичко от вкус, а не от физиология или психика. Това не е алергия. Индиосинкразията за разлика от алергията няма рационални корени и разумно оправдание, тя винаги е индивидуална и се появява спонтанно.

Александър Суворов не е понасял огледалата. В домовете, в които пребивавал, ги махали или ги покривали.

Йосиф Бродски не можел да търпи две неща. Не понасял, когато се пеят стихове. Веднъж с китара разбил главата на изпълнителя. Не можел да търпи и всичко свързано с Франция и френския език.

На Алберт Айнщайн се приписват страни битови особености. Не обичал да носи чорапи и използвал всяка възможност да не ги обува…..

Веднъж Суворов извикал един от офицерите си, който се отличавал с прекомерната си словоохотливост. Затваряйки вратата Суворов си дал вид, че ще му повери накакъва секретна тайна. Той казал на офицера:
– Вие имате един много зъл враг, който на всяка крачка ви пакости.
Разтревожен от новината, офицерът започнал да прехвърла бързо враговете си. Той изговарял на глас имената им, но Суворов все махал с ръка и казвал:
– Не, не е този.
Тогава Суворов приближил на пръсти до прозореца, а после до вратата, като проверявал дали някой не ги подслушва и пошепнал на офицера:
– Изплезете си езика!
Офицерът се подчинил. Тогава Суворов сочейки езика му казал:
– Ето вашият най-зъл враг!
Много беди са били причинени и се причиняват от неумелото използване на езика. Езикът е най-добрият и най-вредния орган у човека. Той е малък, но чрез него се правят велики дела.
Колко много зло има в неубоздания език!

Известен е един анекдот, свързан със Суворов.
Великият Суворов всички свои донесения е диктувал на първия срещнат адютант. Веднъж капитан Черевин писал под негова диктовка описанието на някаква битка срещу турците. Донесението било завършено, когато капитан Черевин забелязал на Суворов, че не е отбелязан броят на ранените и убити турци.
— А какво мислиш ти — попитал Суворов, — колко са техните ранени и убити?
Черевин, знаейки, че Суворов обича положителните отговори, отвърнал направо:
— Три хиляди сто деветдесет и девет.
— Обърни твоите цифри. Колко ще излезе?
— Девет хиляди деветстотин и тринадесет.
— Тогава така и пиши! Голяма работа — бива ли да жалим турците?

Още от древността се е смятало, че името на човека играе важна роля в живота му. Това, че съществува връзка между името на човека и събитията в живота му е привличало вниманието на много умове. Изглежда това влияние е доста сложно и не се подава лесно на разшифроване.
Съществуват предположения, че влиянието на името се определя от неосъзнати компоненти, като значението на самото име или влиянието на хора, които са носили това име. Има много примери за въздействието на името върху съдбата на човека.
Една от тях е историята за живота на Александр Суворов. Той се е родил слаб и едва жив. Не дишал, не шавал, не крещял, дори не отворил очи. След силен шамар момчето оживяло и извикало с дебел глас: „А-а-а!“ Това дало повод да дадат на детето име започващо с буквата А.
В календара  на светците близко родени до рождената датата на бъдещия пълководец  и започващи с буквата А бил Анастасий, което в превод от гръцки означавало „възкръснал от мъртвите“ и още трима с името Александр: Римски, Свирский и Невски. Майката пожелала първото име, като смятала, че синът и ще последва стъпките на своя покровител. Но бащата настоявал за  името Александр. Свещеникът отбелязал, че когато момчето порасне само ще избере между своите покровители сред тези с имена Александр.
Известно е, че Александр Римский е бил римски прелат, според преданието, напуснал дома на заможните си родители и отишъл в манастир. Живял на остров Валаам трийсет години, където дълбал ниша в гранитна скала, която не успял да завърши. Александър Невски е известен със своите бойни подвизи.
Когато Суворов бил на седем години, трябвало да избере един от тримата Александр за свой покровител. Той избрал Александр Невски. Освен него той имал и още един пример за подражание Александр Македонски.
Класическото образование по това време доста наблягало на древната история, така че малкия Суворов е могъл да се запознае с произведенията на Плутарх, в които се разказвало за великия македонски цар.
Имайки пред себе си тези два примера, слабоватото момче упорито се заело с усилена физическа подготовка и постоянно духовно самоусъвършенстване, така успял да направи от себе си велик пълководец.
През цялата си военна кариера Суворов не е загубил нито една битка. На 75-годишна възраст заедно с войниците си пеша е преодолял Алпите. Суворов е оказал влияние на много от съдбите на потомците си. Неговият внук, Също Александр, по примера на своя дядо, същ станал военен и достигнал до чин генерал.
Опити да се разбере и обясни влиянието на имената върху характера на човека се правят и днес. Всички те се отличават с голямо разнообразие и подходи при решаването на този проблем.
Въпреки всичко, трябва да се отбележи, че се получават доста различни значения при изследване на имената.