Една крайградска къща се запалила. На втория етаж спяло малко момиченце. Родителите му не били в къщи. Майката заключила малката си дъщеря и отишла в магазина.
Когато пожарът избухнал се събрали много хора. Дотичала и майката на момиченцето. До горния етаж изобщо не можело да се стигне, защото пламъците вече били обхванали стълбището.
Шумът разбудил момиченцето. То изтичало на балкона и веднага разбрало какво е станало. Хвърлило се към вратата, но тя била заключена. Детето отново избягало на балкона.
Мъже и жени викали, молили го да скочи в ръцете им, но момиченцето се бояло.
Накрая дошъл баща й, протегнал ръце и казал:
– Моля те скачай! Ще те хвана, не бой се!
Момиченцето затворило очи и скочило. Баща й я хванал здраво, притиснал я към гърдите си и я целунал.
Грехът е най-страшната огнена стихия.
Побързайте да скочите от света на греха в силните ръце на Бога и там ще намерите пълна безопасност, спасение и вечен живот.
Бог се грижи за всички, които са в Неговите ръце и от там никой не може да ги грабне.

Това е един удивителен проект, който жител на Тексас е реализирал за внуците си със съдействието на специалисти от студио James Curan.

Многостепенната структура с няколко стълбища се разполага около старо клонесто дърво. Напомня замък от детска приказка.

Но това е истински дом. Той разполага с климатик и хладилник. Общата му площ обхваща 100 квадратни метра. Те са изпълнени с играчки, старинни мебели и място за игра.

Този дом за игра има даже открита тераса, където може да се поседи, когато времето е хубаво.

На чардака със стъклопис на прозореца можеш да се отпуснеш през деня и да останеш и за нощуване.

На 11 септември 2001 г. Омар Едуардо Ривера, сляп специалист по изчислителна техника, работел на 71-вия етаж в Световния търговски център със своето куче-водач Дорадо.

Когато отвлеченият самолет се ударил в кулата, Ривера знаел, че за да се евакуира ще е необходимо много време, но той искал неговият лабрадор ретривър да се спаси, затова откачил каишката му от стълбището.

Омар смятал, че е загубен. Шумът и горещината били ужасяващи. Но той искал да даде шанс на кучето да се спаси. За това откачил каишката му. За последно ласкаво поразрошил козината му и му казал да си отива.

Дорадо бил отнесен няколко етажа по-надолу от тълпата бягащи хора. Но след няколко минути Ривера почувствал, как кучето бута с муцуната си краката му.

След това с помощта на колеги Ривера бил изнесен от сградата, което отнело почти час. Скоро след като се измъкнали, зданието се срутило.

Ривиера знае, че дължи живота си на своя четириног приятел.