Говорейки за Тбилиси на можем да не споменем Мостта на мира. Този пешеходен мост е на река Кура. Той обединява улица Иракли и парка Рика.
Мостът се състои от 156-метрова стоманена рамка, покрит е със стъкло. Цялата конструкция се опира на четири мощни опори. На моста може да попаднете, както от страната на улица Иракли и парка Рика, така и от крайбрежните булеварди. Той е построен по инициатива на президента на Грузия Михаил Саакашвили. Мостът официално бил открит на 6 май 2010г.
Негов архитект е италианеца Michele De Lucchi, построил преди това Авлабарската резиденция и новото здание на Министерството на вътрешните работи. Осветлението е направил френския дизайнер Филип Мартино.
За съжаление италианците не са много силни в архитектурата, но мостът се е оказал доста добър.
Грузинците могат да се гордеят, че в тяхната столица се е появила добра и модерна архитектура.

Работникът Филип Гонзалес в един злополучен ден по време на работа получил травма, станал инвалид и изпаднал в депресия. Негов познат го посъветвал да си вземе куче за другар.
В приюта Джина първа приближила и през решетката лизнала ръката на Филип. Гонзалес не харесал страното рошаво куче, но приятелят му го помолил да я изведе от клетката и да се разходи малко с нея. След кратката разходка Филип безропотно попълнил всички необходими документи, за да я отведе у дома.
Така започнал веселият им живот. Джина още от първият ден в новия дом започнала да намира бездомни, безпомощни и болни котки.
Кучето откривало ранени котки, които не можели да се движат и ги влачело при стопанина си. Такива намирало и изваждало дори и от водосточните тръби. Веднъж с изранени лапи до кръв, извадило от кутия с натрошено стъкло изтощено котенце.
Така Филип трябвало да храни и да приютява при добри хора котките, които Джина спасявала. За 7 години кучето помогнало на повече от триста котки.

Традиционно през есента се събира урожая, но какво ще правиш ако твоята градина не е родила нищо?
Отговор ни дава творчеството на стъкларите Майкъл Кон и Моли Стоун, които не се предали в такава ситуация и вместо липсващите плодове в градината поставили подобни, само че от стъкло.
Всичко започнало през 1991 г, която е белязана с много студено и мъгливо лято. Тиквите внимателно посадени от Моли не родили нищо, а на нея толкова много й се искало да види ярко оранжевите плодове в градината си.
Тогава тя се отправила към работилницата си, където заедно с Майкъл Кон решили да коригират ситуацията. Как е завършило всичко, можете сами да се досетите. Стъкларите решили да направят саморъчно направени тикви от стъкло.
Те ги изнесли в градината. Така се получило съчетание на полупрозрачно стъкло с природата. Експеримента се оказал толкова успешен, че авторите продължили да ги правят и в бъдеще, като усложнявали естествените форми и цветове, създавайки уникални произведения на изкуството.
Стъклото е живо и движещо се, за това процеса на работа с него напомня на танц, а крайния резултат е запис на застинало танцово движение.
Когато авторите на проекта се занимавали с планиране на градината си, засаждали предимно широколистни растения, а със стъклените плодове допълвали картината.

В Република Алтай много добре се развива туризма, особено в резервата на водопада Корбу. През  летния сезон тук идват около 30 хиляди туристи.
За удобство на любителите на туризма е открит туристически център. Конструкцията му не нарушава природният ландшафт. Той представлява дървена сграда разкриваща традиционния стил на Алтай. От вън погледната прилича на юрта. Стената й, която е обърната към 20 метровия водопад, представлява голям прозорец. Част от покрива й също е изработен от стъкло.
Туристическият център е разположен в пресечната точка на туристическите маршрути. В него се предлагат цветни фотографии за историята на резервата. В центъра има хора, които могат да ви разкажат древната легенда за езерото и водопада. Не малка атракция е възможността да чуеш гласовете на местните птици и животни. В самата сграда е отделено място, където можеш да пийнеш билков чай и да опиташ различните балсами. Тук можеш да си купиш сувенири за спомен, да получиш информация за местната флора и фауна и не на последно място –  да прегледаш местната преса.
Самият водопад Корбу се намира на река Велики Корби, която се влива в  Телецкото езеро. Той е обявен за природна забележителност през 1978г. Водопада можеш да се достигне само с лодка, придвижвайки се по езерото.
Екскурзията до до този резерват е много популярна.

Архитектурата сама по себе си е изкуство и опита да се свърже  с други изкуства е равносилно на висш пилотаж. Такива опити са правени отдавна, както по отношение на отделните елементи, така и към цялата композиция.
Пример за такава интеграция  е стълбата – клавиатура използвана в една от станциите на метрото в Стокхолм. Пътниците имали избор или да се качат на ескалатора или да натискат стъпалата – клавиши, които ги придвижвали по същия начин. Самата архитектура предизвиква достатъчно емоции, така че допълнение към това усещане не е нужно. Това се наблюдава и при други образи от „музикалното строителство“.
Интересен е Дома – роял построен в китайския град Хуайнан. Тази композиция съчетава два музикални инструмента, които могат да се забележат от далече, роял и цигулка. Избора на формите за реализация на този проект е продиктувана от две причини, символичността на двата инструмента и техните практически функции. Формата на рояла позволява по най-добрия начин да се разпредели пространството в изложбения комплекс, а формата на вертикалната цигулката дава възможност в нея да се поставят стълби, по които посетителите могат да се изкачват до съответните зали.
Този дом отговаря едновременно на естетическите и практическите изисквания за здание. Но къщата изпълнява и още една функция – рекламна.
Строителството на дома боло завършено през 2007 г. През този период град Хуайнан се е нуждаел от привличане на вниманието, с цел развитието на района. Тази сграда станала символ на бъдещето на града.
Благодарение на своята оригинална архитектура Дома – роял е влязъл в неофициалния списък на удивителните явления в световната архитектура. В света има доста опити за реализиране на дизайн с какви да е предмети, дори и с живи същества.
Специалисти критикуват този архитектурен ансамбъл  Едни смятат, че сградата има елементи на „скучен пост модернизъм“, други го наричат „типичен студентски проект. Въпреки всичко не може да се отрече оригиналността на замисъла.
При проектирането на съоръжението са използвани много съвременни материали, включително и стъкло.
Този вид архитектура удивлява с нетривиалността си, както през деня, така и през нощта.