Това се случило на 23 август 1973г. в Стокхолм, Швеция. Сутринта избягалият затворник Ян Оусон влязъл в Швейцарската кредитна банка. Той извадил автомат и стрелял в тавана. Настъпила паника сред парчетата бетон и счупените стъкла. Последвалата агония продължила шест дни.

Всички банкови чиновници, които в момента били на работа, две момичета и един мъж,  станали заложници на бандита и съучастника му Кларк Оловсон. Те били все млади хора на двадесет и няколко години. През шестте дена били затворени в едно от подземните хранилища на банката. За да пуснат заложниците престъпниците поискали три милиона крони в брой, два пистолета и кола.

По време на обсадата заложниците претърпели какви ли не изтезания. Принуждавали ги да стоят прави с въже на врата, така че ако паднат да се обесят. От време на време допирали дуло до телата им и те очаквали всеки момент да бъдат разстреляни. Цели петдесет часа нямали храна, а торбите за смет били единствената им тоалетна.. Изпитвали клаустрофобия и страх.  Въпреки всичко между заложниците и похитителите се появила необичайна близост. Една от заложничките имала възможност да избяга, но не пожелала.. Другата  успяла да предаде информация на полицаите, но после казвала, че се чувствува като предателка. Мъжът охаректеризирал  бандитите като „много мили”.

Сокхолмската полиция правели всичко възможно да освободи заложниците, но срещнала враждебност от тяхна страна. По  телефона те казали, че искат да излязат заедно с крадците, имали им доверие. Твърдели, че те ги пазели от полицаите. По-късно се разбрало, че едно от момичетата е държало за ръка по-младия похитител и казало, че той ѝ  дал нежност. След като я изнесли на носилка тя извикала след Оусон, че иска пак да го види.

Освободените заложници смятали полицаите за врагове и били убедени, че дължат живота си на крадците.. Едно от момичетата твърдяло, че лекарят искал да промие мозъкът ѝ, защото ѝ „втълпявал”, че бандитите са причинили болестното им състояние.  Другото момиче, една година след инцидента, посетило  крадците в затвора и разговаряло с тях .

Лекарите занимаващи се със случая, стигнали до заключението, че реакцията на заложниците е типична за хора, изпаднали в екстремна ситуация, от която не са били сигурни дали ще излязат живи.

Случилото се в швейцарската банка ще се запомни завинаги като „Стохолмски  синдром”.

Едно семейство прекарвало почивката си на плажа. Децата се къпели и строили замъци от пясък.

В далечината забелязали да се движи възрастна жена. Вятърът развявал косите й. Тя била облечена в мръсни дрипи.

Вървейки тя си приказвала нещо. От време на време се навеждала към пясъка, взимала нещо и го слагала в чантата си.

Родителите извикали децата и им казали да се държат по-далече от тази жена. Когато минала край тях, жената се усмихнала, но никой не отговорил на усмивката й.

Много по-късно семейството разбрало, че страната жена, която срещнали на плажа, през целия си живот е събирала парчетата стъкла пръснати по пясъка, за да не наранят децата краката си.

Спортни очила с видео дават възможност на любителите на активния начин на живот да записват това, което се случва около тях, с разделителна 736х480 пиксела, без да се отклоняват от заниманието си.
Видео кадрите се записват върху вградена памет от 4 гигабайта, от където по-късно може да се изкопират върху друг компютър. Времето за еднократно записване е 3 часа.
Управлението при процеса на записване е максимално опростен, ограничава се до два бутона.
Желанието е било да се създадат колкото се може по-незабележими очила и като се има в предвид теглото, само 51 грама, можем да считаме, че това се е осъществило напълно.
В комплекта са поставени 3 чифта взаимозаменяеми стъкла: поляризирани оранжеви, поляризирани тъмно сиви и прозрачни. Има и вграден микрофон.
Устойчиви са на спрей, но не и да бъдат потопени във вода.

Представете си, че триете една в друга две необработени дъски. Силата на триене е доста голяма и за това прилагаме огромно усилие за извършване на това действи. Полираните дъски се хлъзгат една спрямо друга много по-лесно. А ако изпробваме още по-гладка повърхост какво ли ще се получи? Нека вземем две стъкла.  Стъклата се прилепват едно към друго и отново трябва да прилагаме огромна сила, за да ги плъзгаме едно спрямо друго.
А какво ще стане ако приближим два еднакво гладки парчета от един и същ материал? Да те ще сраснат в едно цяло парче.
Следователно, за да се намали силата на триене,  повърхностите не трябва да бъдат идеално гладки или много груби. В случая е необходим някакъв компромис. Именно такъв компромис е налице при акуловата кожа.
Тази кожа е покрита с малки пластинки, които подобряват оптекаемостта на тялото и намаляват съпротивлението.

Искуствена имитация на акулова кожа са се опитвали да експериментират върху самолет. Неговият коефициент на съпротивление е намалял с 10 – 15 %. Човек може да имитира природата, но не може напълно да я замени.