Цъфтежа на сакурата по това време на годината е рядко изключение. Никой не може да обясни защо е станало така.
Въпреки рекорда студ и снеговалеж в центъра на големия японски град Нагоя изведнъж е разцъфтяла сакура.
Нежни пъпки с диаметър около един сантиметър в диаметър са наблюдавани върху дърво растящо пред комплекс от административни сгради.
Сутрин температурата в Нагоя, за първи път тази зима е достигнала до минус пет градуса по Целзий. В града през последните дни е валял сняг, който е покрил улиците.
Загадъчната разцъфнала сакура привлича множество хора, които фотографират уникалното явление.

Този прибор запазва живота на милиони хора, страдащи от заболявания на сърцето. Той е бил изработен случайно.
През 1941г. инженер Джон Хипс по поръчка на военноморския флот направил проучвания в областта на хипотермията. Неговата задача била да намери начин бързо да затопля човек, който дълго време е пребивавал на студ или във много студена вода. За целта използвал високочестотни радио вълни.
Забелязал, че сърцето на човека престава да бие в резултат на преохлаждане и че може отново да затупти ако се стимулира с електрически импулси.
През 1959г. въз основа на това откритие бил създаден първият кардиостимулатор. Той бил голям и неудобен. Неговото използване понякога водело до изгаряния по тялото на пациента.
Медикът Уилсон Грейтбач направил второ случайно откритие. Той работил над устройство, което трябвало да записва сърдечния ритъм.
Веднъж Уилсон случайно сложил в устройството неподходящ резистор и забелязал, че в електрическата верига са се появили трептения подобни на ритъма на човешкото сърце.
След две години Грейтбач създал първият имплантируем стимулатор, подаващ изкуствени импулси, за да стимулира сърцето.

На 11юли 1897г. шведският въздухоплавател Соломон Август Андре с двама приятели се издигнали в небето с балон „Орел“ от датския остров Шпицберген. Аеростатът имал обем 4531 куб. м. и бил снабден с платно, което било включено към сложната система от въжета. Именно с тази система било планирано да се управлява летателният апарат.
При издигането се скъсали три въжета и балонът практически станал неуправляем. Задвижен от попътния вятър „Орел“ прелетял в североизточна посока 480 км издигайки се на значителна височина.
На 14 юли Андре решава да прекрати полета. Балона пада върху леда на 800 км далеч от целта на експедицията – Северния полюс.
На 22 юли след едноседмична подготовка, пътешествениците се отправят пеша към нос Франц Йосиф, където имало склад с храна за експедицията. Пътя по плаващите ледове бил изключително труден.
Въпреки липсата на храна, студа и умората, по време на този поход пътешествениците не прекратили своите научни изследвания. Те направили множество астрономически и метеорологични наблюдения,а в дневниците си са описали и срещнатите животни.
В края на септември участниците в експедицията достигнали южния бряг на остров Белий. Издигнали там палатка и започнали да строят къща.
След 33 години, на 6 август 1930 г.  последния лагер на експедицията предвождана от Соломон Андре бил открит от екипажа на шведския кораб „Братвог“. Намерените на мястото документи доказват, че Андре, Френкел и Стринберг са умрели в средата на октомври 1897г.
През октомври 1980г. останките на смелите въздухоплаватели са придружени със почетен ескорт до Швеция.

Няма значение колко е топла дрехата, защото тя поддържа необходимата температура на тялото само за определен период от време. При отрицателни температури рано или късно топлинния баланс ще започне да клони в посока, която не е в полза на човека. Вследствие, на което се наблюдава охлаждане на тялото.
Ето защо е важно как ще бъде устроено убежището, в което можем да се скрием от студа и вятъра. Това понякога е гаранция за оцеляване в някои географски ширини.
В руските полярни експедиции се използва определен тип палатка. По форма тя напомня на Чукотската яранга или по-скоро на кавказката юрта. Рамката й се сглобява от дуралуминиеви тръби, а стените са направени от три слоя. Най-отгоре има черно платнище, което е здраво и непромокаемо. Средния пласт е направен от бархет, а вътрешния от ленен плат, който отразява топлината вътре в палатката.