Катастрофа. Всички загинали, но кучето останало живо. В колата били само кучето и неговия млад стопанин. Кучето останало по чудо живо.
То не забравило стопанина си. Постоянно ходило там, където за последен път го видяло. То чакало младежа да се върне и това би станало, ако той беше жив.
Седем години в пек и студ, кучето охранявало последното пристанище на своя приятел.
Местните хора кръстили кучето Константин, т.е. постоянен, верен. Всички очаквали, че след известно време кучето ще забрави за случилото се. Но то всеки ден отново отивало сред автомобилите. Търсело приятеля си сред червените коли, които имали в номера си деветки. Но автомобилите преминавали край него…
През всичкото това време местните жители хранели кучето и се опитвали да го приютят, но то не оставило своя пост.
Така кучето живяло още няколко години, запазвайки верността към стопанина си, който така и не дочакал.
След смъртта на кучето на мястото, където Константин чакал приятеля си, се появи плакат с надпис: „Кучето, което ни научи на любов и преданост“. Вятърът постоянно развявал плаката….
Тогава хората решили да издигнат паметник на вярното куче. Една година след смъртта на кучето, се появил паметник с надпис „Паметник на предаността“.
И сега на мястото на катастрофата стои не живо, а бронзово куче. Кучето, което ни научи на любов и преданост.

Нежността е ценно лекарство. Трябва да се приема всеки ден по капка по капка.
Отначало може да прибавя от нея в началото на фраза преди всяко изказване.
Тя е много крехка и с много малък срок за годност
Прилага се в топло и светло жилище! Само в нечие любящо сърце….
Употребява се при: самота, болка, обида, огорчение, остър пристъп на мизантропия.
Това лекарство не причинява алергии. Несъвместимо е с лъжата и на студа замръзва.
Считайки се богати с него, можем да го подарим на най-близките си и не съвсем близки, съвсем мъничко, като поставим дланите си!

Цъфтежа на сакурата по това време на годината е рядко изключение. Никой не може да обясни защо е станало така.
Въпреки рекорда студ и снеговалеж в центъра на големия японски град Нагоя изведнъж е разцъфтяла сакура.
Нежни пъпки с диаметър около един сантиметър в диаметър са наблюдавани върху дърво растящо пред комплекс от административни сгради.
Сутрин температурата в Нагоя, за първи път тази зима е достигнала до минус пет градуса по Целзий. В града през последните дни е валял сняг, който е покрил улиците.
Загадъчната разцъфнала сакура привлича множество хора, които фотографират уникалното явление.

Този прибор запазва живота на милиони хора, страдащи от заболявания на сърцето. Той е бил изработен случайно.
През 1941г. инженер Джон Хипс по поръчка на военноморския флот направил проучвания в областта на хипотермията. Неговата задача била да намери начин бързо да затопля човек, който дълго време е пребивавал на студ или във много студена вода. За целта използвал високочестотни радио вълни.
Забелязал, че сърцето на човека престава да бие в резултат на преохлаждане и че може отново да затупти ако се стимулира с електрически импулси.
През 1959г. въз основа на това откритие бил създаден първият кардиостимулатор. Той бил голям и неудобен. Неговото използване понякога водело до изгаряния по тялото на пациента.
Медикът Уилсон Грейтбач направил второ случайно откритие. Той работил над устройство, което трябвало да записва сърдечния ритъм.
Веднъж Уилсон случайно сложил в устройството неподходящ резистор и забелязал, че в електрическата верига са се появили трептения подобни на ритъма на човешкото сърце.
След две години Грейтбач създал първият имплантируем стимулатор, подаващ изкуствени импулси, за да стимулира сърцето.

На 11юли 1897г. шведският въздухоплавател Соломон Август Андре с двама приятели се издигнали в небето с балон „Орел“ от датския остров Шпицберген. Аеростатът имал обем 4531 куб. м. и бил снабден с платно, което било включено към сложната система от въжета. Именно с тази система било планирано да се управлява летателният апарат.
При издигането се скъсали три въжета и балонът практически станал неуправляем. Задвижен от попътния вятър „Орел“ прелетял в североизточна посока 480 км издигайки се на значителна височина.
На 14 юли Андре решава да прекрати полета. Балона пада върху леда на 800 км далеч от целта на експедицията – Северния полюс.
На 22 юли след едноседмична подготовка, пътешествениците се отправят пеша към нос Франц Йосиф, където имало склад с храна за експедицията. Пътя по плаващите ледове бил изключително труден.
Въпреки липсата на храна, студа и умората, по време на този поход пътешествениците не прекратили своите научни изследвания. Те направили множество астрономически и метеорологични наблюдения,а в дневниците си са описали и срещнатите животни.
В края на септември участниците в експедицията достигнали южния бряг на остров Белий. Издигнали там палатка и започнали да строят къща.
След 33 години, на 6 август 1930 г.  последния лагер на експедицията предвождана от Соломон Андре бил открит от екипажа на шведския кораб „Братвог“. Намерените на мястото документи доказват, че Андре, Френкел и Стринберг са умрели в средата на октомври 1897г.
През октомври 1980г. останките на смелите въздухоплаватели са придружени със почетен ескорт до Швеция.