В притчата за добрият самарянин се разказва, как човек помогнал на друг изпаднал в беда, докато други минаващи от там не му обърнали внимание.
Психолозите Даниел Бастон и Джон Дарли решили да видят  как моралните норми влияят на човек в стресова ситуация.
За целта на една група от студенти от семинарията им разказали притчата за добрия самарянин, а след това ги накарали да идат в съседното здание и да разкажат какво са чули. На втората група било предложено да подготвят изказване за всички възможни случаи за настаняване на работа. Освен това участващите в експеримента били помолени да побързат към дадена аудиторията.
По пътя студенти видели на земята, човек нуждаещ се от помощ.
Оказало се, че тези, които се готвели да разказват притчата за добрия самарянин, реагирали така, както и втората група, участващи в експеримента. На тяхното решение влияело ограничението на времето.
Само 10 % от семинаристите, оказали помощ на пострадалия преди да отидат в аудиторията, където слушали лекция за това, колко е важно да се помага на човек изпаднал в трудна ситуация.
Какво говори това?
Можем да кажем, че с изненадваща лекота се отказваме от религията и моралните си ценности, когато ни е изгодно това.
Хората са склонни да оправдават своето безразличие с думите „това не ме засяга „, „не мога да помогнат с нищо“ или „ще се справят и без мен“. Лошото е, че това не се случва по време на бедствия и кризисни ситуации, а в ежедневието.

Студенти от Университета в Бирмингам са създали работещ прототип на локомотив, който използва за гориво водород.
Като основен източник на енергия локомотива използва водородни горивни клетки, а оловните акумулаторни батерии, напомнящи на автомобилните, като помощен източник на захранване.
Водородните горивни клетки снабдяват електрическия двигател на локомотива с електроенергия, освен това зареждат акумулатори, които се задействат при необходимост на още енергия, което най-често се случва по време на ускорение.
Локомотивът тежи около 320 килограма и може да тегли товар до 4 хиляди килограма.
Представеният модел е оборудван с регенеративна спирачна система, както и уникална система за контрол с използване на сензори, връзката с тях се осъществява чрез Wi- Fi .

Един стара професор по астрономия застанал зад катедрата и казал:
– Скъпи студенти, днес няма да ви чета лекции. Дойдох да се сбогувам с вас. В моята обсерватория, спря часовникът, който вървеше безотказно почти триста години. Аз съм уверен, че идва края на света!
Студентите започнали да се подсмиват и бурно зашумели. Някои от тях предложили:
– Купете си „Ролекс“!
Втори се обадил:
– Сменете предавка!
А трети едва сдържайки смеха си казал:
– Поставете нова батерия!
Когато шумът утихнал, професорът заговорил отново:
– Това, което сега ще ви кажа, няма да ви се стори толкова смешно! Часовникът в обсерваторията, който е спрял, е слънчев.

Айзък Азимов предсказал, че ще се учим чрез Интернет.
В едно от интервютата си, което дал писателят фантаст Айзък Азимов през 1988 г. практически предсказал появата на Интернета. По-точно, той е описал система, чрез която студентите получават достъп до универсален източник на информация.
Азимов предполагал, че чрез компютрите човек ще може да попада в която си иска библиотека на света и че той компютърът ще стане учител и ще осигурява достъп до цялата натрупана информация на човешкото знание.
Азимов бил много загрижен за подобряване на образователната система и виждал идеално решение на проблема в онлайн обучението.
Това, което днес наричат обучение е само трeнировка. Децата трябва да учат едно и също нещо по един и същи начин, с едно и също темпо и едновременно,  но те са различни. Едни възприемат информацията бързо, други бавно, за трети се налага допълнително обяснение. Тогава кое е най-доброто решение?

Студенти от Сингапур са разработили революционна пералня.

Принципа на работа на това нововъведение е сходен на този при химическото чистене. На замърсената дреха се подават отрицателно заредени йони, въздух под високо налягане и антибактериални дезодоранти. Йоните играят ролята на перилен препарат. Те не само обезвреждат бактериите и неутрализират миризмите, но и събират праха на специално отредено място.

Идеята за създаване на такава пералня е дошла на студентите, когато са наблюдавали битови йонизатори.

Тази нова придобивка спестява перилни препарати, вода и електроенергия. Освен това така почистените дрехи няма да се сушат.

Единственото, което ни огорчава за сега е, че такива машини няма скоро да се произвеждат масово.