Не е изключено, след няколко години да почнат да се продават „вълшебни часовници“, които вместо времето да показват местоположението на членовете на семейството.
„Вълшебните часовници“ са описани от Дж. К. Роулинг в една от книгите за Хари Потър. Стрелките на магическия прибор показват баща, майка, деца или други роднини, а на циферблата вместо деления и цифри са изобразени сектори от вида „Пътуване“, „Работа“, „Дом“, и т.н. Ако погледнете в устройството, ще можете да разберете къде се намира този или онзи човек.
Принципа на действие на този часовник се основава на определяне на координатите по сигнал от клетъчните телефони.
На стрелките вместо надписи могат да се поставят снимки на хората. Но стрелките ще се преместват само в обозначените сектори съответстващи на работа, училище и т.н. Освен това приборът ще може да приема и показва SMS-съобщения, изпратени от член на семейството.
За сега официална информация по този птоект отсъства.

Човешките грешки могат да станат причина за трагедия или комична ситуация. За щастие, случая с влака отишъл на друго място, а не по предназначението, се отнася към последните.
Влак се отправил към Милано, но когато пътниците се събудили се оказали в Цюрих
Недоразумението се е получило от това, че френски железничари направили грешка при прeместването на стрелките в Леон и вместо в Италия влака се оказал в Швейцария.
За съжаление към грешката на железничарите се добавило и невниманието на машиниста, който не забелязал, че се е отправил в друга посока, вследствие на,което влака не могъл да промени оказаното му направление и да стигне на очакваното място.
По такъв начин пътниците приключили своя път на 280 км  от нужното място.
Френските железничари върнали парите за билетите на пътниците, а след това ги откарали в Милано.

Отчитането на времето по Гринуич, било въведено през 1675 г., а до тогава се е използвало само от мореплаватели. Тласък  за неговото използване дало развитието на железопътния транспорт. Защо именно железопътния транспорт?
По това време всеки град в Англия си имал собствено време. Разликата можела да варира от 5, 6, 20 и повече минути. Затова идващия от друг град непременно трябвало да премества стрелките на часовника си. За времето си, били много популярни часовниците с две минутни стрелки. Едната показвала времето на града от който идвал човека, а другата времето на града, в който пребивавал.
За железопътния транспорт, където се изисквало точно спазване на разписанието, било просто кошмар. За това на територията на страната използвали специално „железопътно време“, което било идентично с Гринуичкото.
През 1847 г. се появила първата часова зона в света, а през 1852 г. в гринуичката лаборатория била прекарана  телеграфна линия, по която се изпращали сигнали за точно време.
Втората часова зона се появила в Нова Зеландия, а през 1880 г. било премахнато местното време в градовете на Англия и за стандарт се установило Гринуичкото.
До 1929 г. идеята за часовите зони била приета от всички страни. Най-интересния часов пояс е в Китай. Забележете, на територията на такава огромна страна съществува само един единствен часов пояс. Интересното е, че човек преминаващ китайско – афганистанската граница трябва да премести стрелките на часовника си  3,5 часа напред.
Бъркотията от използване на местно време била премахната доста отдавна както сами виждате. Необходимостта  от уеднаквяване на времето наложило приемането на часови зони и Гринуичко време. Днес ние свободно го използваме бе да се замисляме много, много. Вярвам,  ще се съгласите, че уеднаквяването на времето ни е освободило от неприятните разминавания и инциденти, водещи до загуби на средства и нерви.