Живял някога бедняк. Домът му бил мрачен. В него мишките гнездили, а паяците си тъчели мрежите. Хората се страхували да влязат в този дом.

Веднъж на беднякът подарили безценна ваза. Първоначално той искал да я продаде, защо му е на него такава красота?

Но постепенно я заобичал и не му давало сърцето да я отнесе на пазара. Накъсал цветя и ги поставил във вазата. Тя станала още по-красива.

„Не е хубаво, – помислил си беднякът – такава красота да стои сред прах и паяжини“.

Изчистил дома си от паяжините, хлебарките и мишките. Измил пода, избърсал праха от рафтовете. Фурната отново блеснала.

Оказало се, че къщичката с нищо не е по-лоша от другите. Тя станала топла и уютна.

И сега се чудя. Вазата ли е била вълшебна или бедността е носела разруха на този дом?