Веднъж царят срещнал един страник.
– От къде идваш? – попитл царят човека.
– От ада, – отговорил той.
– А какво прави там?
– Трябваше ми огън, за да си запаля лулата. И реших да попитам жителите на ада дали ще споделят малко огън с мен.
– Е и , успя ли да си вземеш огънче? – попитал царят.
– Не , казаха ми, че не разполагат с него. Попитах ги, как е възможно това? На което домакинът на ада ми отговори:
– Ние тук нямаме огън, всеки идва със своя собствен.

На вратата почукал беден странник. Домакина поканил човека вътре, нагостил го и му предложил да преспи в дома му.
–  Кой си ти, бедни човече?
Странникът отговорил:
– Аз съм човек, който казва истината. Където и да отида вечно ме гонят.
След като се нахранили, отишли да спят. Сутринта станали и започнали да се обличат. Бедният странник забелязал, че домакина има само едно око и му казал:
– Ти си бил едноок.
Домакина се разсърдил и казал на странника:
– Ти никъде няма да бъдеш приет и всички ще те мразят, защото не казваш истината на хората, а навираш в очите недостатъците им.
Истина казана без любов, изглежда като оскърбление.