Индустриалец, който произвеждал обувки, решил да разшири пазара си и да продава повече обувки.

За целта той изпратил в африканските страни двама експерти. Те трябвало да проучат пазара и да направят необходимите изводи.

След известно време пристигнал факс от единият експерт: „Бързам да ви съобщя, че на пазара е безнадеждно! Тук всички ходят боси!“

Малко по-късно дошъл втори факс от другият експерт: „Бързам да ви информирам, че пазара е великолепен! Тук всички ходят боси!“

Един млад човек слушал нееднократно за Исус Христос, но не бързал да го приеме в сърцето си.
Веднъж сънувал сън. Вървял край една река. От другата й страна се намирала прекрасна страна. Но живота отсам реката му се сторил по-разнообразен, отколкото този оттатък реката.
„Ще бъда още малко тук, – помислил си той, – когато поискам, мога да преплувам реката и да отида от другата страна.“
И продължил пътя си нататък.
Скоро забелязал, че реката станала по-широка и дълбока. Наоколо станало тъмно и мрачно. Изведнъж чул глас:
– Сега скочи!
Но той продължиш по-нататък. Реката все повече се увеличавала и го отделяла от щастливия бряг. Пътят му станал трудно проходим. Той се спрял и започнал да мисли, как да премине реката. Над него се разнесъл страшен глас:
– Вече е твърде късно.
Младият човек изпаднал в ужас…. и се събудил.
Този сън му помогнал да приеме Исус Христос за свой Господ.
Бързайте, не чакайте, за да не чуете страшното..:
– Късно е!

Ако в нашата страна разкъсате банкнота на две части, тя ще се превърне в законно платежно средство, само ако залепите двете части.
В Австралия са други правилата. Стойността на коя да е банкнота, с площта не по-малко от 20 % и не повече от 80 % от оригиналната, е пропорционална на стойността на оригиналната банкнота.
С други думи, ако разкъсате 10 австралийски долара на две равни части, всяка от тях можете да използвате като 5 долара.

Оплаквате се, че не сте се родили в подходяща страна. Уморени сте от безличен офис, от съседа идиот, от малките маршрутки.
Няма нищо страшно. На планетата ни има места, където човек иска да отиде, за да се отпусне и да се поразведри малко, но там не трябва да остава дълго.
Такова място е остров Миякедзима в Япония.  След екскурзията на острова миризмата от устата на съседа в самолета ще ви изглежда безобидна.
Остров Миякедзима е разположен на 200 км от Токио. Формирал се е  около стратовулкан Ояма, който изригва често. През периода 2000-2005 г. на острова не е било разрешено да се живее или да се посещава.
По-късно някои от жителите на Миякедзима се върнали на острова. Той е част от Националния парк и се нуждае от персонал. Започнали да идват и любопитни туристи. Трудно може да се каже, че там може да се почива, защото през цялото време трябва да се носи противогаз.
Въздухът е наситен със серни газове, а на някои места е просто опасно да се диша.

Tой се изтърси у нас и остана и на другия ден в деня на изборите. Беше спокоен и невъзмутим както винаги. Всичко живо, както е обичайно в страна, беше възбудено до краен предел, още повече че в тези дни пламтеше огромен политически пожар.

Убедих, че политическите домогвания на нацията не струват пет пари, но ако все пак имат, макар и зрънце стойност, то трябва да се търси както сред възрастните, така и сред младежта.

Бях толкова възбудена и разпалена, колкото и всички останали избиратели, и останах изненадана, когато той ми каза, че ще остане у нас и на другия ден, в деня на изборите. Все пак изненадата ми не беше чак толкова голяма, защото си го знаех какъв е разсеян и реших, че просто е объркал датите. Имаше достатъчно време да поправи грешката си, затова му предложих да се върне в града, за да може да гласува. Но той отговори, че изборите никак не го интересуват и че се е измъкнал нарочно от града, за да не гласува и същевременно да има някакво оправдание.

След това ми обясни защо не желае да гласува:

– Посредством влиятелни приятели успях да получа обещание и от двамата представители на партиите, че ще бъда назначен за кмет. Как ще завършат изборите, ми е безразлично, понеже кметското място ми е вече осигурено. В никакъв случай не бива да гласува за някой от кандидатите, защото ако другият случайно разбере това, може да го използва като повод да не си изпълни обещанието.

Каква невероятна сатира за нашата политическа система! Защо би трябвало президентът да се интересува как е гласувал един бъдещ кмет? Нормално би било от един кмет да се изискват само качествата, необходими за тази длъжност, а неговите симпатии не трябват да имат нищо общо длъжността му.

Каква ирония, за президент се избира само един от двамата кандидати, но човекът ще си получи мечтаното кметско място.