Децата скоро щяха да си дойдат. Мъжа ми непрекъснато се въртеше като пумпал из къщи, не знаейки от къде да я захване. В такива дни всичко пада на мен, но аз не се притеснявам.
Приготвих печеното, завъртях и една баница, дори остана време и малко сладки да изпека. Оставаше виното и безалкохолното, но с това се справи мъжът ми. Почистването и тупането си минаха и те по реда.
Уморена седнах на столчето и зачаках с нетърпение да се потропа на вратата.
Мина се час и ето ги засмени прекрачиха прага. То беше приказка, то бе веселба, нямаше край радостта изпълнила дома ни.
Пораснали и наедрели синовете ни с жените и децата си изпълниха с шум и глъчка празният ни дом. Е, на всичко идва края. Прегърнахме се, разцелувахме се и потеглиха…Хубавото е, че обещаха пак да дойдат.
Изпратих ги и поседнах в кухнята. Усетих как ми се зави свят, всичко се размаза пред очите ми, едва не паднах. Съпруга ми загрижен ми помогна да стига до кревата и легнах. Унесла съм се и в просъница чувам:
– Няма страшно. Грип е хванала. Ще се оправи.
Познах гласа на лекарят ни. Горкия, сигурно много се е притеснил, че чак лекар е извикал. Помислих си: „Изчакаме да приготвя всичко, да посрещна и изпратя децата и едва тогава ме събори. Гледай какъв възпитан бил грипът“!