През 1832 г. първенците на Градец, начело с Руско чорбаджи, успели да издействуват разпореждане от русенския валия Мехмед Саид до сливенския местен управител Садък ага „да поправят черковата си“.
Каквато те в същност са нямали. И то с условие да не е „нито с един пръст повече от старите размери“.
На мястото на „папаз еви“ или поска къща, жителите на Градец вдигнали църквата „Свети пророк Илия“.
Тя е била изградена от камък с дебели стени и малко на брой тесни прозорци, приличащи на бойници. С други думи, освен религиозното си предназначение тя е имала и отбранително-стратегически характер. Нейното освещаване по всяка вероятност е станало през 1856 г., ако се съди по някои от иконите и най-вече по тази на Дева Мария от ляво на главния вход на олтара, която носи дата 24 март 1856 година….
Тази църква е просъществувала малко време. Малка по размери, с пропукани стени, тя е била съборена и през 1882 г. е започнало строителството на сегашната църква.

При подземния добив на руда, тунелите се пълнят с топлина, не толкова от самата работа, колкото от излъчването на околните стени. Екип изследователи от университета Макгил в Канада е предприел да разбере как тази топлина може да се използва след затварянето на мината. Те изчислили, че от всеки километър на един типичен подземен рудник могат да се произвеждат 150 кВт на топлина и да се стоплят от 5 до 10 канадски семейства по време на пиковите часове.
Няколко области в Канада и Европа вече използват геотермалната енергия от изоставените мини. Правят се опити за разработване на общ модел, който да предсказва потенциала на геотемалната енергия в различни шахти.
Изследователи са анализирали топлинния поток от тунелите в мините със затоплена вода. В такива ситуации, топла вода може да се изпомпва от мината до повърхността, топлината се извлича, а студената вода се връща обратно. За да може системата да е стабилна, топлината не трябва да се извлича по-бързо, отколкото може да се попълни от околните скали.
Изоставени мини изискват постоянно наблюдение и скъпо възстановяване, геотермална употреба на мините ще се компенсират тези разходи и ще помогне на минната индустрия да стане по-устойчива.
Екипът вярва, че до един милион канадците могат да се възползват от геотермална енергия. Това може да стане с още по-голяма потенциална полза за по-многобройно население в страни като Великобритания.

Тук има „крепостни стени“, малки палати, тържествени зали, коридори, парадни стълбища, впечатляващи скулптори, дело на природата. Всичко това можеш да видиш, ако се включиш в играта на въображението, като съзерцаваш пейзажа, който предлага природния резерват в Южна Испания. Това чудо на природата се нарича „Ел Торкал де Антекера“ и се намира в провинция Малага, на 130 км от Гренада.
Този пейзаж е започнал да се формира още в древността. На мястото на съвременна Андалусия са се плискали водите на праисторическия океан Тетис, получил името си от гръцката богиня на морето Тефида.. Територията на резервата е било недълбоко морско дъно, на което  е започнало натрупване на варовикови утайки. Измененията  на околните условия довели до образуването на слоеве с различна дебелина и състав.
В резултат на сближаване на европейския и африканския континент нивото на земната повърхност на Ел Торкал се издигнала на височина 1000 метра от морето. Особеностите на тези седиментни скали е, че калциевия карбонат, влизащ в техния състав, се разтваря във водата. Под влияние на дъжда и вятъра започнал процес на разпадане на варовиковата скала, който геолозите наричат „карст“. Именно този карстов пейзаж поразява посетителите със своята причудливост и разнообразни форми.
Ел Торкал се характеризира с богата фауна. Посетителите на резервата могат да видят ловко скачащи по стъмните склонове кози, тук обитават лисици, планински котки, зайци, невестулки, язовци, различни видове гущери и змии. В резервата се срещат 90 вида птици, 50, от които са прелетни. От растителността доминират предимно храсти, като глог, бодлив прещип, розмарин,  тук цъфти ирис и божур.
Накратко Ел Торкал е идеално място за любителите на птици, ботаници, биолози, геолози, романтици, както и за обикновените любители на природата. Тук има място за всички.

Учените са установили, че при папратите работи специален механизъм за изстрелване на спорите с голяма скорост.
Всяка спора си има собствен „катапулт“, който се изстрелва след като тя узрее. Спорите се намират на обратната страна на листата на папрата. А самите те израстват в споранги, защитени от специална структура – пръстен.
По това как изсъхват стените на пръстена, се определя момента на разтваряне и „катапултиране“ на узрелите спори.

Последната работа на известният архитект Гауди е  Casa Mila или известен като „Ла Педрера“ – „скална пещера“.  Защо се нарича така? Каменна пещера звучи непривлекателно и необичайно. Това име се дължи на ексцентричността на структурата, която има шест светлинни кладенци и два вътрешни двора.
В какво се състои оригиналността?
Първо, криволинейния план на строежа. Първоначалната идея на Гауди била да направи криволинейни форми за всяка ограда, но после си е променил мнението и направил от тях многоъгълни линии, които контрастират с вълнообразната фасада.
Второ, вътре в дома, Гауди използва най-новите конструктивни решения като: отсъствие на носещи стени, припокриване на подържащите колони и външните стени, балконите играят голяма роля в конструкцията, аркади подържат покрива на зданието.
Ако се издигнем над покрива над този дом, то ще попаднем на тераса, от която можем да се насладим на каменен зоопарка състоящ се от загадъчни животни, цъфтящи градини, вити стълби и шахти. Темата на декора включва 3 основни идеи: пещера, подводна среда и море.
Гауди много се гордее със своето творение и го описва така: „…Ъглите изчезват и материята величествено се представя в астрална закръгленост, слънцето идва от четирите страни, и се получава усещане за рая…“
Вътре в къщата, можете да посетите музея, посветен на творенията на Гауди.
Емоциите получени при посещението на дома не отстъпват на тези при други екстравагантни постройки.