Тази местност, той уж знаеше като петте си пръста, но сега зяпна в захлас, запленен от есенната й премяна.
Цялата падина, прикътана между оградилите я от всички страни хълмове със стръмни склонове, представляваше неповторимо и неописуемо съчетание на багри, разточително разпилени тук от Всевишния.
В дъното пъстротата се затваряше от синята стена на скалите, възправили се нагоре и захапали с причудливите си зъбери тичащите по небето пухкави сиви облачета.
— Ех, това е България! — възторжено възкликна мъжът и отново пое нагоре, срещу шумящите по камънаците бързеи на реката.

Много отдавна живеел един китаец. Било му предсказано, че на 36 години ще стане много богат човек. Родителите му много се зарадвали на това и го разказвали на всеки. Цялото село се радвало, че при тях ще има такъв богат човек.
Този човек произхождал от рода на градинарите. Не отишъл да учи. Че защо му е? Нали ще бъде богат. Така той живеел в очакване, а неговите родители го хранели. Когато родителите му умрели, той останал без пари. Продал къщата и градината. Започнал да живее в една плевня в покрайнините на селото. Селяните го хранели, нали ще стане богат.
Минало време. Станал на 36 години, а богатството му не идвало. Съседите се ядосали и престанали да го хранят.
Запътил се към гората да търси плодове. Не намерил. Решил да се върне обратно и по пътя паднал в една яма. Трябвало да си изкопае стълба, за да излезе, но го домързяло. Седял така, докато го намерили селяни и го измъкнали от ямата. Дошъл до плевнята, легнал и умрял.
Отишъл китаецът на небето и веднага отишъл при Бога с претенции:
– Как така? Обещал си? Къде са парите?
Всички се засуетили и хукнали да гледат какво е написано в книгата на съдбата. Всичко съвпадало. На 36 години китаецът трябвало да получи богатство. Започнали да изясняват случая. Извикали пазителя на златото. А той казал:
– Разбира се, богатството е налице. Когато дойде срока да му го дадем, го потърсихме сред градинарите. Нямаше го. Търсихме го в дома на родителите му, но там живееха други хора. Обикаляхме навсякъде и го намерихме в гората. В една яма му подхвърлихме богатството, само трябваше малко да копне от стената. Отново не се получи. Най-накрая го намерихме в плевнята на леглото. Искахме да изсипем богатството на главата му, но се уплашихме, че беше много слаб и може да умре. И изведнъж той сам си умря.
Така китаецът не получил богатството си.

В някои ситуации е необходимо да се използва карта. За да се движите, трябва да проверявате посоката на пътя. Но знаете ли, вече не е нужно да носите със себе си хартиени карти, те са неудобни, нито пък малките дисплеи с електронно оборудване.
Достатъчно е да имате в себе си това малко устройство, което е способно да проектира карта на каква да е повърхност, даже върху стена или човешка длан.
Особеността на това нововъведение е наличието на GPS, в резултат на което потребителят може лесно да се определи местонахождението си. Проектираната карта е достатъчно ярка и се вижда даже и на дневна светлина.
Специален бутон на корпуса позволява да се намали или увеличи образа на картата. Освен това, необходимите карти могат да бъдат заредени в устройството чрез Bluetooth. Самото устройство не заема много място. Размерите му са колкото на малко по-голямо червило.

Тиквата е добре известна и високо ценена както у нас, така и в Африка, Азия и другите части на земното кълбо.
Полският майстор Калабарте е направил от този полезен плод нощни лампи, както за поставяне върху малка масичка, така и за прикрепване към стената.
Изчистена отвътре, след специален процес на сушене, тиквата се подлага на ръчна обработка.
Всеки плод е уникален, за това и всяка лампа изглежда различна.
Талантът и златните ръце на майстора оформят и завършват такива предмети за бита, които внасят приятна и неповторима атмосфера.

Не е много лесно да се прикрепи ваза или саксия към стената. Обикновено за това се използват поставки, но те не винаги са удобни и сигурни при по-силно люлеене или тресене на стената.
За целта може да се използва скоба от шперплат с дебелина 10-18 милиметра, изпилена и оформена по начин показан на модела.
Закрепваме дървената скоба към стената. Захващаме горния край на саксията с изрязаната конзола към нея, а долният край нагласяваме така, че дупката в дъното на саксията да попадне върху дървен клин излизащ от скобата.