Архив за етикет: статуя

Писмо Христово

Известният скулптор Денекер работел над статуята на Спасителят. Минали две години и той поканил в работилницата малката си дъщеря. Посочил фигурата, която дооформял и попитал детето:
– Кой е този?
Малкото момиченце погледнало скулптурата и казало:
– Това е един велик човек.
Скулпторът бил разочарован. Той не искал да изобрази велик човек, а любвеобилния Спасител. Решил да започне всичко отново и да представи Спасителят така, че всеки веднага да го познае.
Усърдно работил още три години. През тези години той постоянно се молел, Господ да му помогне да извае от хладния мрамор живия образ на Спасителя.
За втори път довел дъщеря си в работилницата и я попитал:
– Кой е този?
Момиченцето мълчаливо гледало скулптурата. Очите му се напълнили със сълзи и то казало:
– Оставете децата да дойдат при мен!
Развълнуван скулпторът възкликнал:
– Сега моята цел е достигната! Бог ми помогна! Неопитно дете позна в каменната статуя образа на Спасителя.
Така и всички християни с живота си трябва да приличат на Христос. Те са Неговото писмо. Когато християнин казва, че Христос живее в него означава, че Спасителят въздейства чрез човека на всички наоколо.
Животът на Христос е изявявал Бога. А живота на християнина трябва да разкрива на другите Христос.
Истинското призвание на християнина е не само да разкаже на другите за Спасителят, а да Го покаже чрез живота си в любов и доброта.

Статуя на „бездомния Исус“

Канадският скулптор Тимоти Шмалц изваял статуя на Христос, неотговаряща на традиционното религиозно изкуство.

Идеята му дошла, когато бил на разходка. Тогава видял човек спящ на ъгъла на една оживена улица на Торонто. Трудно било да се разбере, дали това е мъж или жена, защото бил загърнат в одеало. Първата мисъл, която дошла на скулптура била: „Това е Исус!“

Тимоти е ревностен католик. Той дълго размишлявал, как най-добре да изобрази Исус.

Своя Исус Шмалц замислил така, че да бъде разбран от бедните и отхвърлените в обществото хора. Той бил изобразен като типичен бездомник, лежащ на пейка в парка. Ръцете и лицето му са скрити под  тежко покривало. Единственото доказателство, че тази статуя има връзка с евангелската история са прободените нозе.

Възникнал проблем относно това, къде да бъде поставена статуята. Бронзовият Исус приели в езуитския богословски колеж в Торонто.

Замръзнала в реката лисица

За жителите на северните райони на Норвегия не е непознат студа.
Условията през зимата са толкова сурови, че животно озовало се в превръщащата се на лед река, не успява да стигне брега и се преобразува в ледена статуя.
Такъв подобен случай, станал с лисица, преминаваща реката в неподходящо време, е запечатана на снимка от местен ловец.

Къде е построен храм на плешивата Венера

В древния римски град Аквилея е построен храм на Венера, единствен по рода си. В него се намира статуя на плешивата Венера.
Този храм е издигнат като благодарност към жените на града, които са пожертвали дългите си коси за лъкове и катапулти по време на продължителната обсада на града.
В резултат на тази саможертва защитниците издържали.

От къде произлиза думата гаджет или както казваме на български джаджа

Според Википедията това понятие означава:“Преносимо периферно устройство с тясна специализация, което се характеризира с малък размер и се свързват със стандартизиран интерфейс за по-сложни устройства“.
Гаджет е заемка от английския език, която в разговорния език означава дреболия, щуротия…
Днес съществуват две теории за произхода на тази дума.
Първата се отнася за строителната компания Gazhet, която през 1866 г. трябвало да постави Статуята на свободата. Първоначално бил изграден миниатюрен вариант на статуята, от която дошло и наименованието на компанията.
Втората теория изглежда по-правдоподобна. Според нея думата произхожда от груб моряшки жаргон. Необразовани моряци наричат гаджет всички малки механични детайли на кораба, на които не знаели как се наричат или са забравили наименованията им. Много скоро, жаргон се е разпространил във всички войски на английскоговорещите страни, включително в авиацията и пехота.
Това е история на не съвсем литературния жаргон, която се е наложила като моден термин в техническия прогрес.