През 1901 г. първи получил Нобелова награда Вилхелм Рьонтген. С неговото име е наречена цяла наука – рентгенология.
Рьонтген имал тежък характер. Той успял даже да се скара с кайзера Вилхелм.
През 1895 г. открива нови лъчи, а през следващите години е публикувал три малки статии за своето откритие. За това пък след него всяка година множество различни автори са написали 49 книги и над 1000 статии.
Докторската си десертация защитил на 24 години.
След като Германия обявила война на Русия, тъй като бил абсолютно аполитичен, той се отказал от професорското място и отишъл в лабораторията.
Студентите не обичали мрачния му вид и сухите, скучни лекции. Той бил изоставен от всички. Ученият продавал всичките си награди включително и Нобеловите медали, а парите давал на държавата „за общо разпределение“.
Рьонтген се грижел за болната си жена до самата ѝ смърт. От всички забравен, той гладувал и едва се движел.
С Рьонтген работел А. Йоффе, бъдещият съветски академик, организатор и първи директор на физико-технически институт в родината си.
Рьонтген загубил за две седмици 20 килограма от теглото си. Именно Йоффе дал пари, за да отиде на преглед при лекар, но трябвало да чака 2 седмици на опашка за рентгеноскопия.
Диагнозата била рак на дебелото черво. Лекарят рентгенолог бил много удивен, когато чул фамилията на пациента и дълго не вярвал, че това е човекът, който е открил рентгеновите лъчи. Лекарят отказал да вземе пари …
Рьонтген е поискал в завещанието си да бъдат унищожени всички документи, писма, скици и недовършени работи.
Той умира през 1923 г. Тялото е било кремирано.

Тя беше добро същество и тази нетрайна и мимолетна слава се оказа истинско нещастие за нея. Трепереше над славата си и повече от четвърт век се мъчеше по всякакъв начин да я запази, ала усилията й останаха почти безуспешни. Тя почина  в едно малко неизвестно село, оплаквана от приятелите си и забравена от света.

Известността на Ива Ст. се дължеше на… . Очевидно тази известност беше изкуствено раздута, а не спечелена. Наистина тя пишеше и публикуваше някакви статии във вестници и неизвестни списания, но в тях нямаше талант. И сто години да пишеше, тези неща нямаше да й донесат слава.

Име й създадоха всъщност вестникарските бележчици, пускани от мъжа й, незначителен журналист, който работеше на дребно. В течение на година-две тези бележчици се появяваха упорито. Човек не можеше да отвори вестник, без да се натъкне на някоя от тях.

„ Говори се, че Ива Ст. е наела вила в Н., където смята да прекара лятото.

Ива Ст. се обявява решително против въвеждането на късата пола в следобедния тоалет.

Слуховете, че Ива Ст. ще прекара предстоящата зима в Париж, са неоснователни. Тя още не е взела определено решение.

Ива Ст. присъства в събота на концерта  на филхармонията и се изказа одобрително за новата симфония.

Ива Ст. вече се оправя от тежката болест и състоянието й продължава да се подобрява.“

Тази всекидневна реклама имаше много интересно въздействие. Името на Ива Ст. стана толкова известно на широката публика, колкото и имената на най-големите знаменитости от това време, и хората говореха с интерес за всички нейни прояви и обсъждаха нейните мнения. Случваше се някой невежа от дълбоката провинция да започне да задава въпроси и тогава възникваха изненади за всички присъстващи:

— Коя е все пак тази Ива Ст.?

Присъстващите с изумление откриваха, че не могат да отговорят на този въпрос. Никога не бе им минавало през ум да се осведомят.

— Какво е направила тя?

Присъстващите отново онемяваха. Те просто не знаеха. Не си бяха дали труд да разберат това.

— Тогава с какво е толкова известна?

— Е, имаше нещо, не помня точно какво…. Не съм се интересувал….. , но предполагам, че всички го знаят.

Накрая хората откриваха с изненада, че са приемали нейната слава само от рекламата във вестниците и че нямат представа коя е тази Ива Ст. Дори не знаеха какво е направила, ако изобщо е направила нещо.

Благодарение на тази странно създадена известност Ива Ст. успя да стъпи на подиума и най-малко два сезона народът се тълпеше в залите само за да я види. Тя беше само визия със скъпи тоалети, но това нямаше трайна стойност. Известно време те й носеха тлъст хонорар. Но след това хората бързо я забравиха напълно.

От началото на 2001 г. Джордж Буш е получил около седем директни предупреждения за възможност от терористично нападение на „Ал Кайда“, но те не били възприети като сериозна заплаха.
В навечерието на 11-годишнината от трагичните събития на 11 септември било обявено, че от май до август 2001 г., Белият дом е получил много съобщения за предстоящата атака, но президентът не е предприел никакви мерки за предотвратяване на евентуалната трагедия.
Статии за по-ранни предупеждения, които били игнорирани са публикувани в  „Ню Йорк Таймс“ под заглавие „Глухота пред буря“.
Възможно е, това да е било предумишлено,  а организирането на терористичния акт да е дело на други, които прикриват истинските си цели.

Съвременни руски писатели са създали алтернативен учебник по литература, Всеки писател, участващ в създаването на учебника е избрал от училищната програма своя любим автор и е написал статия за него.
В учебника са включени 42 статии. Забележително е, че за Цветаева, Некрасов и Маяковски са били написани по две статии.
В издателството са отбелязали, че всички материали, освен статията на Максим Кантор за Маяковси, са написани специално за целта.
Учебника е написан с цел да допълни съществуващите учебници по литература. Одобрение на учебника от Министерството на образованието и културата за сега няма.
Питам се: „Ако нашите писатели се организират да създадат учебник по литература, доколко той ще въздейства на учащите се, за да прочетат поне едно литературно произведение от задължителните“?

Чаша кафе може да направи човек по-сговорчив, а в някои случаи дори да го накара да промени собственото си становище. За това свидетелствуват експериментите проведени от група австрийски учени от куинследския Медицински Институт.
При един от експериментите на 140 доброволци било предложено да изкажат мнението си относно абортите, евтаназията и да отговорят на няколко въпроса. След това им била предложена напитка с кофеин еквивалентна на две кафета. Дали им да прочетат статии с коренно противоположно мнение на тяхното.
Всички участници след консумацията на кофеина много лесно приемали мнение различно от тяхното. Тези резултати имат голямо практическо приложение.
Представете си какво ще е влиянието на реклама, политически изявления, обсъждане на оперативни въпроси, сключване на договори при бизнес срещи, само след консумиране на питие, в което има двойна доза кофеин!