Ежедневно по улиците на Грозни (Чечня), можете да видите маршрутката номер 31, в което не плащат възрастни хора, деца, хора с увреждания, както и тези, които са забравили или са свършат парите си.
Шофьорът на маршрутката се казва Муса Даваев, той е на 57 години. Решил е безвъзмезно да помага на хората и специално е поставил в колата си на видно място обявление, точно отпред, където се плаща. В него се уточнява, кои могат да не плащат пътуването си.
Скоро са се появили и нови допълнени към обявлението. Според тях безплатно могат да пътуват още и хора отиващи на погребение, в болница, мюсюлмански религиозен обряд и петъчна молитва, и тези , които ще извършват хадж.
По-долу има послепис: Не е нужно да обяснявам нищо на никого, просто да влезте и това е всичко!
– Последните добавих, за да облекча хората в ситуацията, която се намират. Ако има други пътници, това става много трудно, – казва Муса. – Не съм единственият, който вози безплатно в този град старци, деца, или инвалиди. Но е необходимо да се знае манталитета на народа ни. Всеки иска да плати или започва да благодари, а това ни отклонява от работата. Не мога на всеки да обяснявам, затова съм поставил и обявлението, за да не се нарушава трафика на маршрутката.

В Морското ведомство, Адмиралтейският съвет, оглавяван от княз Меншиков, заседавали предимно старци.
Те често умирали и ги погребвали.
Николай I обърнал внимание на това и един ден попитал Меншиков:
– От какво умират хората при теб един след друг?
– Тук няма нищо изненадващо, – бил отговорът. – Те са умрели отдавна, но сега само ги погребваме.

Един младеж се подигравал на баща си и майка си, наричайки ги глупави и изостанали старци. Слушайки го, неговия приятел му казал:

– Всеки може да се излъже в представите си за даден човека. Мислех те за умен, но ти си глупав човек. Какво добро може да се очаква от теб, та ти си техен син?

Присмехулникът замълчал засрамен. Всички, които го познавали, започнали да се отнасят към него с пренебрежение.

Достоен за презрение е този човек, който не уважава родителите си и им се присмива.

Неблагодарните синове и дъщери са наказани от присмехите на потомство им.

Ако се замислим какво сме направили за нашите родители, ще бъдем поразени от неизмеримостта на нашия дълг към тях.

Приемете родителите си такива, каквито са в старостта си и не се огорчавайте от тях. Даже ако се нарушат умствените им възможности, бъдете снизходителни към тях и не ги пренебрегвайте, когато сте в пълнотата на силата си!

Много пъти съм ставал свидетел на един факт, който ме разстройва, когато мисля за него. Млади хора леко болни умират, докато възрастни на външен вид неизлечимо болни оживяват. Младите, които са по-силни би трябвало да оцелеят, а старците да отпътуват в отвъдното.

Ключът към разбирането на този феномен се корени не в анатомията, а в анализа на душата.

Жизнерадостни, силни и здрави тела са били свързани с дух, не намиращ никакъв смисъл в съществуването, без цел към която да се насочат.

Обратно, онези сбръчкани, изчерпани, уморени крайници притежават едно неизчерпаемо желание да живеят, защото знаят защо трябва да живеят.

Една жена излязла от дома си и видяла трима старци с дълги бели бради на двора. Тя не ги познавала, но им казала:
– Навярно сте гладни. Заповядайте да похапнете у дома.
– А мъжът ти в къщи ли е? – попитали те.
– Не, няма го, – казала тя.
– Тогава ние не можем да влезем, – отговорили те.
Вечерта, когато мъжът й се върнал в къщи, тя му разказала за случилото се.
– Иди и им кажи, че съм се прибрал и нека заповядат в дома ми, – казал мъжът.
Жената излязла и поканила старците.
– Ние не можем да влезем в къщата ви заедно.
– Защо? – удивила се жената.
Един от старците обяснил:
– Той се казва Богатство, – казал той, като посочил един от своите приятели. Посочил другия и добавил, – той се нарича Успех, а аз Любов. Сега иди в дома и поговори с мъжа си и тогава решете, кого от нас да поканите.
Жената отишла в дома си и разказала на мъжа си, какво е чула. Мъжът много се зарадвал.
– Това е много хубаво! Ако трябва да направим избор, да поканим Богатството. Нека да дойде и да изпълни дома ни с богатство.
Жена му възразила:
– Скъпи, а защо да не поканим Успеха?
Дъщеря им седяла в ъгъла и ги слушала. Изведнъж тя скочила и предложила:
– Не е ли по-добре да поканим любовта? Тогава нашият дом ще е изпълнен с любов!
– Нека се съгласим с дъщеря ни, – казал мъжът. – Иди покани Любовта да ни буде гост.
Жената излязла и попитала:
–  Kой от вас е Любов? Влез в къщи и ще бъдеш наш гост.
Старикът наречен Любов се насочил към дома. Другите двама старци го последвали. Жената изненадана ги попитала:
– Аз поканих само Любов, защо и вие идвате?
Старците отговорили:
– Ако бяхте поканили Богатство или Успех, другите двама щяха да останат на улицата, но тъй като поканихте Любов, където отиде той, ние веднага отиваме след него.
Там, където има любов, винаги има богатство и успех.