Сталин събрал най-близките си съратници и им казал:
– Вие всички си блъскате главите, как да управлявате народа, така че всички хора, колкото и да са под слънцето, всички до един да ме гледат в очите, да мигна – всички да мигват, отварям очи – всички да си отварят очите. И какво съм за всички тях, жив бог, както е казано: „Царят не е бог, но не е по-малък от бог. Сега ще ви науча, как да се справяте с народа.
Заповядал да му донесат една кокошка. Оскубал я до последното перце.
– А сега погледнете, – казал Сталин и пуснал кокошката свободно да се движи.
Тя могла да отиде където очите ѝ виждат, но не бягала, а стояла на едно място.
Слънце, непоносима жега, а на сянка ѝ е студено. И горката се прилепи към ботушите на Сталин. Тогава той взе шепа зърна и ги хвърли на голата кокошка. След това, където ходи той тя след него. Ясна е работата, ще пропадне кокошчицата гладна.
– Ето така се управлява народ, – казал Сталин накрая за назидание на останалите.

Ливанов бил лауреат на много сталински награди и много предпочитан от тогавашния режим, но в партията на болшевиките не влязъл.
По това време подобно поведение било провокативно и твърде опасно.
Веднъж при една среща Сталин го попитал:
– Защо не се присъедините към редиците на комунистите?
Артистът отговорил тогава така:
– Йосиф Висарионович, аз много обичам недостатъците си!
Сталин се разсмял и случая бил приключен. По- късно с такъв въпрос са се обръщали към Ливанов Н. С. Хрущов и Л. И. Брежнев, но артистът предпочел да остане безпартиен.

Сталин  в младежките си години работил във физическата обсерватория в Тифлис като  метеоролог наблюдател.
Когато станал ръководител на Съветската държава, беседвайки с метеоролозите ги попитал:
– С каква точност прогнозите времето?
Треперейки като лист, специалистите прогнозиращи времето съкрушено отговорили:
– 40%. Даже използвайки и най-съвременната техника не може да се достигне по-голяма точност.
Тогава Сталин поклатил глава и предложил:
– Получените прогнози обръщайте обратно и ще имате 60% точност на прогнозирането.
Дали са взели в предвид съвета му, за това историята мълчи.
Но днес прогнозите за времето често са точно обратното на действителното.

През 1938 г. адмирал Исаков бил заместник комисар на Военноморските сили.
Един ден през 1946 г., Сталин му се обадил и казал, че се смята да го назначи за началник на Военноморска щаб, който през тази година бил преименуван на Генералния щаб на Военноморските сили.
Исаков заявил:
– Другарю Сталин, трябва да ви информирам, че имам сериозен недостатък, ампутиран ми е единия крак.
– Това единствения ли ви недостатък е, за който искате да докладвате? – последвал въпрос.
– Да, – потвърдил адмирала.
– При нас по-рано началник щаба беше без глава. И нищо особено, работеше. Вие нямате един крак, това не е толкова страшно, – заключил Сталин.

Сталин поканил Максим Горки при себе си в Кремъл и му казал:
– Много ми хареса вашият роман „Майка“. Прекрасна книга. Не ви ли е идвало наум да напишете роман „Баща“? Съгласен съм да бъда прототип на главния герой.
– Не знам, Йосиф Васарионович, мога ли да изпълня такава отговорна задача, – казал Горки. – Болен съм, а и на възраст вече. Освен това работата ми по „Клим Самгин“ е в застой.
– А вие все пак опитайте, не се отказвайте толкова лесно, – насърчил го Сталин. – Да опитваш, не е изтезание, нали другарю Берия.