В Италия, навярно както и във всяка друга страна съществуват множество куриози и митове. Ето ви един от тях – Шоколаден ресторант.
В град Перуджа има оригинален ETRUSCAN CHOCOHOTEL, тук всичко напомня на шоколад.
Стаите за гости са разположени на три етажа: етаж на млечния шоколад, етаж на шоколадовите напитки и коктейли, и етаж на тъмния шоколад.
В стаите са разпръснати шоколадови бонбони. Менюто в ресторанта напълно се базира на какако.
Това е истински рай за любителите на сладките изделия и по-точно шоколадовите.
Във фоайето на хотела има магазин, където се продават шоколадови изделия от цял свят.

Органът е най-големият по размери музикален инструмент. И въпреки, че има клавиши, той е духов инструмент.
Интересно е, че той води началото си от флейта. В Антична Гърция била на мода така наречената флейта на Пан. Тя представлява съединяването на няколко флейти с различна големина. Да се свири на нея било много трудно, защото не достигал въздух от белите дробове. И хората измислили да качват въздух в инструмента чрез мехове.
По-късно за това почнали да прилагат водна помпа. Новият инструмент започнал да се нарича хидровлос или воден орган.
В 1 век до н. е. били изобретени клавишите за органа. Първоначални те били огромни и тежки. Музикантът трябвало да ги удря с юмруци в кожени ръкавици.
Няма два еднакви органа. Всички те са направени по индивидуален проект. Вътре в органа, като в дом има стаи, стълбища и тавани. Преди столетия по време на свиренето вътре в „дома“ работници ръчно са задвижвали огромни мехове, сега това правят електромоторите.
В органа им голямо количество тръби, в някои дори повече от хиляди. Те се различават и по размер. Височината им варира от 10 мм до 10 метра.
Да се свири на този инструмент е доста трудно, защото той има няколко клавиатури, бутони, превключватели, лостове и даже педал за крака. Ето защо до изпълнителят почти винаги седи помощник.

Дошли на гости приятели, те не били женени, но скоро щели да сключат граждански брак. Вечерта домакините се постарали да ги сложат да спят в различни стаи. Четиригодишно момченце попитало майка си:
– Защо Диди и Наско ще спят в различни стаи?
– Защото те не са съпруг и съпруга, и за това не могат да спят заедно. Заедно спят само съпрузите.
Детето учудено погледнало майка си. Погледа му казвал: „Колко си глупава, мамо!“ А след това казало:
– Аз спя с баба. Ние съпрузи ли сме?

Сара Уинчестър, вдовицата на сина на основателя на прочутата Уинчестър оръжейната компания притежавала 50% от компанията. Това и носило по $ 1000 на ден, около $ 22,000 днес.
Тя се смятала за прокълната. Страхувала се, че я гонят духовете на всички хора, убити от пушките Уинчестър и решила да  скрие следите си.
Сара купила къща в Калифорния с осем стаи. Тя си внушила, че докато продължава преустройството и строителството на дома, тя няма да умре.
Къщата започнала да расте. Тя се строяла по 24 часа в денонощието, седем дни в седмицата в продължение на 38 години. Към къщата достроявали все нови и нови помещения.
Така в нея имало около 150 стаи, две бални зали, които никой никога не е използвал, 40 спални, 13 бани. Къщата е построена без генерален план, така че има врати, които се отварят към стени, стълбите, които никъде не водят и глухи прозорци.
През 1922 г. Сара умряла в съня си от сърдечен удар.

Холандският дизайнер Майк Томпсън в опит да напомни на хората за необходимостта от по-рационално използване на електричеството е проектирал лампа, която работи с една капка човешка кръв.
Подчертавайки екологичната и социалната значимост на изобретението си, Томпсън показва колко необмислено и безполезен понякога хората използват енергията. Според статистиката средният американец консумира годишно около 3383 киловат – часа, което се равняват на енергията похарчена, за осветлението на четири стаи за цялата година, ако светлината изобщо не бъде изключвана.
Натискаш ключа и възпроизвеждаш светлина, какво по-просто от това? Като правило хората, според Майк, не мисля за щетите, които причинява загуба на енергия в природната среда.
За да заработи лампата на Майк е нужно да се счупи гърлото й, а вътре да се пусне таблетка и да се капне кръв. Благодарение на химическата реакция лампата започва да свети.
„Кръвната лампа“ се използва еднократно и то само в изключителни случаи. Тази мярка кара човек да се замисли за това, как разточително и безразсъдно пилее електроенергия. Според Майк, това е една метафора. Това, което позволява на тялото ни да живее, ние го използваме за извличане на светлината. Това е един намек за природата частите, на които човек унищожава.