Едва ли не всеки жадува за власт, па макар и само над един себеподобен. Тъкмо в това е нещастието. Ще кажеш, така е устроен светът. За порока лесно се намира оправдание.
На никого обаче не минава през ума, че това е проклятие за човешкия род, че злото на властолюбието, с което са заразени всички,  от старшията на метачите до могъщите императори,президенти, военачалници …… е най-страшната от всички злини и някой ден човешкият род скъпо ще заплати за нея.
Ще загинат народи в борба за господство, ще се унищожат взаимно.
Светът, който се държи на властта, не може да бъде друг. Както е съществувал досега, така ще продължи да съществува.
Властта е била винаги на по-силния, така че и занапред силните ще управляват света. И този ред е неизменен, както звездите на небето. Тях никой не може да
ги размести.
Хората няма да се научат от проповедите, нито от небесните внушения! Винаги ще следват кесарите, както стадата овчарите си и в преклонението си пред силата и
благата ще почитат онзи, който се окаже най-безпощаден и по-могъщ от
всички. Ще славят пълководците и техните битки, в които ще се леят
реки от кръв заради господството на едни и подчинението и унижението
на други.
Това ще се смята за доблест, възпявана, предавана от поколение на поколение, ще се развяват знамена и ще тръбят фанфари, кръвта ще кипва в жилите и ще се полагат клетви. От името на народа ще се обявяват войни, ще се насажда омраза към враговете.
Един владетел ще благоденствува, а другият ще бъде поробен заедно с народа
си и земите му ще бъдат отнети, това е смисълът на битието от незапомнени времена.
Навярно ти искаш навсякъде да има доброта, но забравяш, че човекът е звяр, че той не може без войни, както плътта не може без сол. Тогава….?

На крайбрежната улица духаше студен вятър. А от другата страна на реката се виждаха много бягащи хора….
Вероятно разгонват пак някой митинг. Отново политика! Кога хората ще разберат, че ги манипулират? Умело се използва чувството за принадлежност към „стадото“, вярата в човека, който ще промени обстоятелствата или утвърждаване на идеалите на демокрацията.
Демокрация! Самата дума е направена от своята противоположност. В устата на обвинителите се превръща почти в ругатня.
Ако проследим историята на човечеството, ще забележим как хубавите идеи се извращават до неузнаваемост. Как хипнозата на правилните думи ни карат да не забелязваме най-очевидната лъжа.
От всички страни смятани за демократични, може би Швейцария има само това право. Страната се управлява от федерален съвет състоящ се от седем човека. Всички важни решения се приемат само чрез всенароден референдум. А у нас? Народът е като глупак в ръцете на политиците.
А хората вярват……. Вярват, че от тях нещо зависи. След като се убедят в поредната измама, осъзнават се, „чешат се по главата“, търсят виновните и … всичко започва отначало.
Властта е най-страшния наркотик. Жаждата за власт не може да се утоли. И избраните президенти, министър председатели, кметове… разкъсват страната на късове.
Не вярваха, че това ще дойде, нали всички гласуваме за мир и благоденствие…

На една поляна, сред огромната гора живял един вълшебник. Той имал голямо стадо овце.

Всеки ден той изяждал по една овца. Тези кротки животни причинявали много тревоги на вълшебника. Бягали към гората. Много време му отнемало да хване бегълката и да събере отново стадото.

Ако овцата разбирала кога ще я заколят, тя се съпротивлявала и виковете ѝ плашели другите. Тогава вълшебникът приложил хитрост. Поговорил със всяка овца поотделно.

На една казвал:

– Ти не си овца, ти си човек като мен. Няма от какво да се боиш, аз убивам и ям само овце. Ти си единствения човек в това стадо и си моя най-добър приятел.

На друга казвал:

– Защо бягаш от мен. Ти си лъвица и от нищо не трябва да се страхуваш. Аз убивам само овце, а ти си ми приятел.

На трета внушавал:

– Послушай, ти не си овца, а вълчица. Аз те уважавам. Както и преди аз ще продължавам да убивам по една овца всеки ден, но ти си вълчица, най-добрият приятел на човека. Няма от какво да се страхуваш.

По този начин, той говорил на всяка овца и внушавал на всяка една от тях, че не е овца, но напълно различно животно, което се различава от всички други в  стадото.

След тези разговори напълно се променило поведението на овцете. Те пасели спокойно и вече не бягали към гората. И когато вълшебникът убиел някоя от тях, те си казвали: „Той е убил овца, а не мен, защото аз съм му най-добрият приятел“.

Дори овцете, които убивал, престанали да се съпротивляват. Той отивал до набелязаната жертва и казвал:

– О, приятелко, отдавна не сме разговаряли. Ела с мен. Искам да се консултирам с теб по един въпрос.

Овцата отивала с гордост при него. Тогава той я питал как вървят работите в стадото. Жертвата с радост му разказвала всичко, след което той я убивал. Смъртта идвала бързо и овцата нямала време да разбере какво става.

Вълшебникът бил много доволен. Повдигайки самочувствието на всяко едно от животните, успял да ги накара да забравят за смъртта. Станали по-спокойни, наслаждавали се на живота и спокойно си хрупали тревица. Месото им станало по-вкусно.

Така вълшебникът дълги години управлявал своето стадо. Дори овцете започнали да му помагат.

Ако някоя съобразителна овца започнела да се досеща за истинското положение на нещата, то останалите овце „най-добрите приятели“ на вълшебника, веднага му докладвали и той с удоволствие я изяждал.

А вие какви сте лъвове, вълци или може би хора…?

Това е комичен пример за обучаване на животни.
Заек се е научил да управлява стадо овце, подражавайки на куче, коeто  не напразно се нарича  най-добрият приятел на човека.
Много комично изглежда как мъничкият, симпатичен „ушко“  гони по поляната няколко овце, които десет пъти го превъзхождат в ръст .
Между другото, процесът на „вразумяване“ на животни вече е на лице. Живеещите край човека, така наречени домашни животни, са много по-умни и съобразителни от дивите. Не само защото живеят в изкуствена среда, а и заради общението си с нас.

Американски доброволци са се опитвали да спасят делфини, които масово излизат на брега в района на полуостров Кейп Код в щата Масачузетс.
През седмицата са излезли около 60 делфина на пет плажа на щата. За съжаление 20 от тях не са успели да спасят.
Сега на полуострова дежурят шест специалисти еколози и около 300 доброволци.
Пробле е, че участъкът на който излизат делфините е доста обширен, около 40 километра и понякога доброволците не успяват да се доберат до животните.
Не е известна причината, поради която такъв голям брой делфини изкачат на сушата. Имало е подобни случаи, но само за 1-2 животни до сега.
Много странно, но делфините излизат на сушата на цели стада.