Пламен седеше на стола. Той бе подпрял глава си с ръка, която опираше в масата.
– Знаеш ли кой е Херман Ебингхаус? – попита Пламен баща си.
– А оня дето се опитвал да разбере човешката памет, – бързо реагира бащата.
– Да, той е един от първите, който изучава тази тема научно.
– Спомням си, че беше правил някакви експерименти, за да определи какво запазва умът и колко бързо забравяме наученото, – сподели бащата.
– Тези експерименти се основават на тестване на трибуквени срички или триграми, разработени от него, – отбеляза Пламен.
– И какво всъщност е доказал? Че можем да забравим дори неща, за които си мислим, че винаги ще помним, – усмихна се бащата.
– И още един интересен факт е установил, – Пламен вдигна показалеца на дясната си ръка нагоре. – В рамките на двадесет минути можем да забравим до четиридесет процента от това, което сме научили! След два дни цели осемдесет процента се изчезват!
– Но ние сме различни, – подчерта бащата. – Някои хора имат по-добър капацитет за запомняне от други. Но има и техники за подобряване …
– Повечето от нас забравят твърде лесно дори информация, която знаем, че е важна, и неща, които искаме да запомним, – Пламен прекъсна баща си.
– Има неща, които наистина трябва да помним, – поклати глава бащата. – Като родители и предшественици си, онези, които са били част от нашето духовно наследство, които са ни учили, молили са се за нас, съветвали са ни и са ни помагали да растем във вярата си.
Пламен плесна с ръце и каза тържествено:
– Ние трябва да помним Бог. Никога да не забравяйте всичко, което Той е направил за нас.
– И винаги да помним Неговото Слово.
