Архив за етикет: спътник

Китай изпрати в космоса първия атомен часовник

zemlya-kosmosНа 15 септември 2016 г., Китай успешно стартира в космоса първия в света студен атомен часовник.

Неговата точност превишава всички досега съществуващи устройства определящи времето. Те са хиляди пъти по-точни от часовниците на спътниците.

Изстрелването е било проведено от китайския космодрум Цзюцюан в провинция Гансу. Ракетата носител „Чанчжн-2F“ е въвела в земната орбита космическата лаборатория „Тянгун-2“. В нея са били поставени студените атомни часовници, които учените нарекли Cacs.

Поставени в орбита ултра-прецизни часовници ще се използват както за военни, така и за граждански цели.

В студените атомни часовници се използва лазер, за това са по-точни от обичайните „горещи“ часовници.
Грешката  на Cacs е 1 секунда за милиарди години.

Професор Сюй Чжэн, който е участвал в разработването на тези часовници смята, че студеният атомен часовник ще подобри качеството на работата на китайската спътникова навигационна система и ще станат най-точните в света.

Освен това размерът на този часовник е много компактен, той може да се носи от двама човека.

Учени от САЩ И Европейската космическа агенция са работили върху такива проекти, но те не били завършени поради недостатъчно финансиране.

Обяснен е произхода на анормалните канали на спътника на Марс

pic_533c55ed56b56ed9b4694a75612b8168_t1На спътника  на Марс съществуват два типа канали. Първите групи канали възникват в резултата на деформацията на повърхностните слоеве на Фобос, поради преливното взаимодействие с Марс.

Новото изследване помогна на учените да разберат произхода на останалите аномални канали. Те са възникнали, в резултат на обратното падане на частиците на неговата повърхност след приливното разрушение на Фобос.

Геофизици са проучили произхода на голям кратер с диаметър от 2,6 км. Падащите обратно фрагменти изхвърлени по-рано, довели до образуването на характерните канали.

Учените отбелязват, че Фобос е може би единственото в Слънчевата система небесно тяло, където се наблюдава този феномен.

Фобос  има радиус 11,1 километра и се намира 6000 километра от повърхността на Марс. По спираловидна траектория със скорост 2 метра на век Фобос пада върху Марс. Това го прави най-близкия до своята планета спътник в Слънчевата система.

25 рубли за чай

220px-Postkutsche_Saechsische_Pferdepersonenpost_RadebeulПървите дилижанси в Санкт Петербург се появили през  1840 г. благодарение предприемчивостта на директора на 1-ви кадетски корпус барон К. А. Шлипенбаха.

Появате на тези омнибуси, се превърнало в събитие на деня. Хората много ги харесали. Всеки си мислел, че трябва да се качи непременно на тях, да плати един гривеник за пътуването си по Невския проспект, за да могат след това да говоря с приятелите си за впечатленията си от пътуването.

Успехът на това начинание, ниската цена и удобството при пътуването станали известни на царя и той решил лично да се убеди в това.

Веднъж разхождайки се по Невски срещанал дилижанс и той му помахал ръка за да спре и влязъл в него. Въпреки че било тясно, място за него се намерило и той стигнал до Адмиралтейския площад.

Царят поискал да слезе, но кондукторът го спрял:

– Позволете ми да получа един гривеник.

Николай Павлович се оказал в затруднено положение. Той не носил никога пари в себе си. Никой от спътниците му не се решавал или не се сещал да му предложи портфейла си.

Наложило се кондукторът да го глоби.

На другия ден в офиса на дилижансите царят изпратил 10 копейки с допълнение от 25 рубли за чай на кондукторът, който го глобил.

Учените са изобретили „космическо платно“ за междузвездно пътуване

Космические парусаУчени от Германия и Обединеното кралство, предложили използването на система от магнитни и електрически платна за спиране на пътуващите в междузвездното пространство апарати.

Космическа станция, която е в състояние да пътуват до други звезди и да предава на Земята данните, трябва да има скорост сравнима с тази на светлината.

Очевидно, първите междузвездни пътешествия ще бъдат транзитни, тъй като високата скорост на апарата няма да му позволи да влезе в орбитата на звездите или екзопланетите.

В същото време, за да събира по ефективни данни междупланетните станции трябва да забавят своята скорост. Учените предлагат това да се направи чрез магнитно платно.

Това ще позволи използването на статично магнитно поле, за да се отклонят заредени частици, изграждащи звезден вятър. То ще е особено ефективно за намаляване на високата скорост на станцията.

Според учените, използването на система от магнитни и електрически платна, ще даде възможност по най-добрия начин, да се извършват междузвездните пътувания.

Например, за да се ускори до 15 хиляди километра в секунда, което е еквивалентно на пет процента от скоростта на светлината, на кораб с тегло 8,250 кг ще му трябват 29 години. Ако системата се използва само електрическо платното, ще ѝ отнеме 35 години, а само на магнитно – 40 години.

Наскоро руският бизнесмен Юри Милнер и британският физик Стивън Хокинг са обявили началото на съвместната си работата за създаване и изпращане на спътника на α Кентавър.

Инициативата, наречена Breakthrough Starshot, може да стане първата мисията, с апарат направен от човека, към друга звезда.

Американската компания е намерила нов начин да се справят с космическите отпадъци

2016-03-131457871781ViviSat съвместно с U.S. Space и Orbital ATK е излязла с идея как да се реши проблема с космическите отпадъци. Компанията възнамерява да задуши проблема в зародиша му, разработвайки апарат за продължаване на полета – Mission Extender Vehicle или MEV.

Очаква се, с помощта на MEV да се увеличи срока за живот на спътниците с 15 години. С това удължаване на живота, спътникът няма да се мотае на орбитата под формата на боклук и операторът няма да изпраща нов спътник.

Апаратът MEV може да продължи живота на спътника, като  му осигури допълнителен енергоизточник и устройство за контрол на полета, които са необходими за работата му.

MEV използва набор от датчици, за да се скачи със спътника и да установи контакт с него. Системата за скачване на MEV е разработена така, че да бъде съвместима с 80% от действащите спътници.

След прикачването, MEV технически обслужва спътника според нуждите му. След като MEV приключи със задачите на дадения спътник, апаратът се откачва и отлита към следващия.

Това не е първият проект за намаляване на космическите отпадъци. Други изследователи са разработили космически кораб, който“яде“ боклука и магнитната мрежа, която улавя отломките.