Той отива там, където ви е заповядано да напуснете.
Ако Бог ви е изпратил някъде, а вие си останете в къщи, защото трябва да се грижите за близките си, със своето непослушание лишавате тези хора да чуят учението и проповедта от Самия Исус Христос.
Ако вия сте послушали Христос и сте се доверили на Бога, Господ Сам ще дойде да проповядва във вашия град, ако не сте Го послушали, сте Му попречили.
Оставете всички спорове и в никакъв случай не противопоставяйте това, което наричаме „задължение“ на заповедите на нашия Господ.
„Аз знам, че Той ме изпрати там, но мой дълг е да остана тук …“. Тогава не вярвате, че Христос е говорил сериозно.
Не взимаме ли върху себе си ролята на Божий промисъл относно живота на другите хора? Не вдигаме ли много шум, разяснявайки на хората, че Бог е до тях и не може да се приближи? Ние трябва да си държа устата затворена и да не дремем духовно.
Бог иска да ни покаже Своя Син, Той желае нашите молитви да се превръщат в изкачване на планината на Преображението, но ние не Го остави да го направя.
Той се труди там, където ни изпраща да чакаме.
Чакайте Бог и Той ще направи това, което е необходимо. Просто не се мръщете, защото не можете да видите какво ви очаква! Не ни ли държат на каишка нашите собствени истерии?
Да чакаш не означва да скръстиш ръце и да седиш на едно място, да чакаш означава да се учиш да правиш това, което ти е казано.
Всички тези етапи са от Неговия път и ние трябва да се научим да ги разпознаваме.

Литературният критик Леви Стал е намерил знак съставен от двоеточие и скоби означаващ усмивка в текста на поема отпечатана през 1648.
Това стихотворение „Към Фортуната“ е написано от английския поет Робърт Херик. То е влязло в единствения приживе издаден негов сборник „Геспериди или съчинения светски и духовни“.
Първите две строфи от стихотворението изглеждат така:
Tumble me down, and I will sit – Свали ме, и аз ще седя
Upon my ruins, (smiling yet:) При моите руини (продължава да се усмихва:)
За да провери дали има някакви правописни грешки в резултат на отпечатването, Леви се обърнал към двутомните събрани съчинения на Херик, публикувани скоро от издателството на Оксфордския университет и забелязал, че двоеточието присъства и там. Критикът отбелязва, че поезията на Робърт Херик е много остроумна и за това е напълно възможно, той да е изобразил усмивка чрез препинателен знак.
Преди това емотиконът за усмивка е бил намерен в стенограма от речта на Ейбрахам Линкълн, публикувано в New York Times, през 1862 година. В публикувания текст, както е обичайно, е отбелязано мястото, където речта на говорителя се прекъсва от аплодисменти. Една от тези икони е, както следва: „аплодисменти и смях – :)“.
Въпреки това, скептиците смятат, че публикуваните „усмивки“ в стиховете през 1648 г. и речта на Линкълн във вестника в 1862  са резултат на печатни грешки. Те се опират на факта, че в издадените стихове на Херик, писани през XIX век на съответстващите места двоеточие няма. Решаващ аргумент в този спор могат да се окажат само записките на поета, ако са запазени.
Популярния емотикон за усмивка се появява след нахлуването на електронните средства за комуникация. През 1982 г. знаците за весела и тъжна усмивка са предложени от Скот Фалман. Те бързо се разпространили в Университета Карнеги Мелон, където работел Фелман, а след това продължили и по-нататък.

Когато започнах да обичам себе си разбрах, че мъката и страданието са само предупредителни знаци, че аз живеех срещу собствената си природа. Днес знам, че това е честност.
Когато започнах да обичам себе си, разбрах колко много може да бъде наранен човек, принуждавайки го да изпълни желанията ми, знаейки, че не е време за това и че човека не е готов още за това, дори ако този човек съм самият аз. Днес го наричам уважение.
Когато започнах да обичам себе си, престанах да искам друг живот и така можах да видя какво ме обкръжава и ме кани да раста. Днес това наричам зрялост.
Когато започнах да обичам себе си, разбрах, че при всякакви обстоятелства, аз съм на точното място в точното време и всичко, което се случва е в подходящия момент. Винаги мога да бъда спокоен. Сега аз го наричам увереност.
Когато започнах да обичам себе си, спрях да губя времето си и прекратих да мечтая за бъдещи грандиозните проекти … Днес аз правя това, което ми доставя радост. Това, което обичам да правя, което е желано от сърцето ми, аз го правя със неговото собствено темпо. Днес аз го наричам простота.
Когато започнах да обичам себе си, аз се освободих от всичко, което е вредно за здравето ми – храна, хора, предмети, ситуации. Всичко, което ме отделя от пътя ми. Днес това наричам любов към себе си.
Когато запонах да се обичам себе си, престанах винаги да бъда прав и от тогава не грешах. Днес разбрах, че това е скромност.
Когато се влюби в себе си, аз отказах да живея в миналото и да се тревожи за бъдещето. Днес аз живея за днешния ден, където всичко се случва. Аз наричам това удовлетворение.
Когато започнах да обичам себе си, разбрах, че умът ми може да ме безпокои и дори да ме направи болен. Но когато го взех близко до сърцето си, той се превърна в ценен съюзник. Днес наричам тази връзка мъдростта на сърцето.
Ние вече не трябва да се страхуват от спорове, сблъсъци или проблеми със себе си и другите. Дори звездите се сблъскват и от техния трясък се раждат нови светове. Днес знам, че тови е животът.

По време на посещението на президента на Китай в Германия, китайския лидер получил ценен и символичен подарък, връчен му от Ангел Маркел – старинна карта на Китай, съставена от немски картографи от 1735 г.
Картата е интересна с това, че на нея в границите на Китай влизат огромни територии, които сега са в състава на Русия – Далечния изток, Сибир и Тува.
Така Германия е напомнила на Китай за правата ѝ на някои части от Русия.
Този подарък е предизвикал възторжени одобрения сред китайските блогери. Те са благодарни на Ангел Маркел и утвърждават, че тази карта е „по-красноречива от сто хиляди думи“.
В Интернет смятат, че по този начин Германия е изразила своята подкрепа на Китай относно хипотетичния бъдещ спор за някои руски територии.

Константин Кирил Философ защитава делото си по време на знаменития спор с римските богослови не с друго, а с цитати от Светото писание. А именно, че „всички езици ще хвалят Бога“. И се позовава на същестуващата отдавна практика, множеството християнски народи да четат Евангелието и да водят богослуженията на родните си езици.
Именно този момент от делото на Кирил и Методий има особено място в българското обществено съзнание през Възраждането.
По време на борбите за църковна независимост тяхното историческо дело е не само стимул. То се превръща и в символ на бъдещата независимост спрямо гръцката Вселенска патриаршия. Затова празникът надхвърля църковно-училищните рамки на своето отбелязване и се превръща в общонароден празник.