Алфред Вандербилт беше аристократ, спортист и приказно богат човек.
През 1915 г. той направи бизнес пътуване на борда на лайнера “ Лузитания „. Когато корабът бил торпилиран от германска подводница, той започнал бързо да потъва.
Вандербилт бързо се ориентирал и активно участвал в спасителната операция. Помагал на пътниците да вземат своите места в спасителните лодки, слагал им спасителни жилетки.
Собствената си спасителна жилетка Алфред, оставайки джентълмен до края, дал на една непозната жена с бебе. Няколко пъти се отказал да седне в спасителната лодка, отстъпвайки мястото си на други. Освен това той самият не можел да плува.
В тази история има още един удивителен детайл. Три години по-рано, през 1912 г. Вандербилт правел сметка да се върне в Щатите на печално знаменития „Титаник“, но премислил буквално в последната минута.

Многократния олимпийски шампион по плуване Марк Спитц от САЩ бил популярен и със своите знаменити мустаци.
Веднъж треньорът на Съветския отбор го попитал:
– Мустаците не забавят ли движението ви във водата.
Спортистът решил да се пошегува и казал:
– Напротив! Мустаците отделят водата от устата. Така тялото става по-обтекаемо и в крайна сметка увеличава скоростта ми.
На следващата година всички съветски плувци, пристигнали на следващото състезание, били с мустаци.
Многократния олимпийски шампион по плуване Марк Спитц от САЩ бил популярен и със своите знаменити мустаци.
Веднъж треньорът на Съветския отбор го попитал:
– Мустаците не забавят ли движението ви във водата.
Спортистът решил да се пошегува и казал:
– Напротив! Мустаците отделят водата от устата. Така тялото става по-обтекаемо и в крайна сметка увеличава скоростта ми.
На следващата година всички съветски плувци, пристигнали на следващото състезание, били с мустаци.

От източниците на радиация се заинтересували образованите хомеопати, много по-рано от козметолозите.

Лекарството „Radithor“ се появило в аптеките през 1918 г., с бележката „радиоактивна вода“ и съдържало във всеки флакон, един микрокюри – два изотопа на радия. Останалата част било дестилирана вода тройно дестилирана.

Лекарството се предлагало като универсално средство за всякакви болести и недъзи. То било пуснато от някой си Уилям Бейли, който дори не бил лекар, а някакъв учил недоучил от Харвард.

През 1932 г., поради разрушаването на черепните кости умира горещият привърженик на радиевата терапия, спортистът, богаташът, шампионът по голф и обществен активист Ибен Байърс.

След смъртта на 51-годишната знаменитост, правителството на САЩ затегнало нормите за използване на радиоактивни материали в областта на медицината и хигиената.