Девойка чакала своя полет на едно голямо летище. Нейният полет се забавил и тя трябвало да чака в продължение на няколко часа.
Купила си книга и пакетче с бисквити, за да убие малко времето.  След това седнала на един стол. До нея имало един празен стол, където лежало пакетче с бисквити, а на съседния седял човек, който четял списание. Тя взела една бисквитка, човекът също. Това я вбесило, но тя нищо не казала и продължила да чете.
И всеки път, когато тя си взимала бисквитка и човекът се присягал към пакетчето. Тя се ядосала много, но не искала да прави скандал в чакалнята.
Когато останала само една бисквитка, тя си помислила: „Интересно, какво ще направи сега, този нахалник?“ Сякаш прочел мислите й, мъжът взел бисквитката, разделил я на две и без да я погледне й подал едната половинка.
Е, това вече надхвърля всичко. Тя станала, събрала си нещата и тръгнала.
После, когато седнала в самолета и бръкнала в чантата, за да си извади очилата, напипала пакетче с бисквити. Едва тогава си спомнила, че своето пакетче с бисквити тя сложила в чантата си. И човекът, който тя смятала за нахалник е споделил своите бисквитки, без да проявява гняв и огорчение, просто от любезност.

Синът се прибрал след поредната сесия при родителите си. Отворил хладилника и бил озадачен. От там го гледала гола красавица от списание „Плейбой“.
– Мамо, какво е това в хладилника? – попитал синът изненадан.
– Снимка. Залепих я там, за да ми пречи много да ям. Всеки път, когато отворя хладилника, за да хапна нещо, виждам снимката и си казвам: „Ето такава фигура бих искала да имам!“
– Е, какво помага ли? – заинтересувал се синът.
– И да , и не. Аз загубих пет килограма, но баща ти прибави десет.

Професор Алан Дейвид Сокал е математик и физик. Научните му търсения са насочени към статистическата физика и комбинаториката. Той се отличава с добро чувство за хумор.

Така през 1996 г. в списание „Social Text“ Сокал публикувал статия с гръмкото заглавие „Престъпната граница към въпроса за трансформативната херменевтика на квантовата гравитация“, където изкусно жонглирайки с физически термини, фактически се изсмял на съвременния еснафски подход към науката.

Много научно-популярни издания, по-скоро популярни, отколкото научни печатат на своите страници откровена ерес, нямаща нищо общо с физиката, ако тя е написана красиво и подредено.

Своята „шега“ ученият по-късно разкрил на страниците на друго списание „Lingua Franca“.

През 1908 г. Лев Толстой получил писмо от индийския революционер Таракната Даса, който търсел подкрепа относно идеята за независимостта на Индия.
В отговор Толстой пише: „Писмо до един индус“. То било публикувано в списание Free Hindustan. В него той казва, че независимостта на Индия може да бъде извоювана само чрез ненасилствени методи.
Идеята за непротивене на злото, изложена в това писмо и в друга една статия на писателя „Царството Божие вътре в нас“, оказала силно влияние на младия Махатма Ганди, който по-късно оглавил националното движение в Индия.
Той успял да постигне мирно отделяне на Индия от Англия през 1947 г.

За първи път в пресата се споменава думата „джаз“ 2 април 1912 г.

Дълго време се смяташе, че думата „джаз“ е споменава за първи път на 6 март 1913 г. във вестник на Сан Франциско.

Но през 2003 г., в New York University библиотекарят Джордж А. Томпсън младши е намерен друга информация: във вестник „Лос Анджелис Таймс» от 2 април 1912 г., където се споменава думата „джаз“.

През 1917 г. американското списание «Literary Digest» авторитетно обяснява, че „джаз е музика, която кара хората да се тресат, скачат и извиват“.

Джазът заедно с разпространените форми на негърския фолклор е свързан с пляскане, песни за работа, спиричуълс и блус,. Влезли са и африкански елементи като повтаряне на основния мотив, използване на „повикване и отговор“, спиричуъли и блус.

Има основание да се предполага, че думата „джаз“ се е употребявала още в средата на 19 век като название на екстатично, одобряващо провикване на негрите.

Има много други теории за произхода на думата „джаз“. Например: от френската jaser – бърборене, речитатив, от африканската jaiza – името на определен вид звучене на барабан, от арабската jazib – прелъстител, съблазнител ….

Сред основателите на джаз могат да се отбележат, тромпетистът и певец Луис Армстронг, тромпетистът Кинг Оливър, кларинетистът Джони Додс, пианистът Джели Рол Мортън.