Такъв случай на канибализъм е станал в Индия в една плантация за чай. Това е установено по време на разследването свързано с размирици на работното място.
През декември 2012 стотина индийски работници заобиколили бунгалото, в което е живеел собственика на плантацията и я запалили.
Според полицията пряко в убийството са участвали 15 души, индетифицирани като подстрекатели на бунта.. Всички са задържани.
Разследването е разкрило, че най-малко петима работници са яли плъта на плантатор и съпругата му, изгорени в собствената им къща.
Причината за бунта било желанието на собственика да изгони десет работника от домовете им и арестуването на други трима, които възразили на това.
Каквато и да е причината, властите подчертават, че такова варварство е недопустимо.
В щата Асам се произвежда около 55% от чая в Индия, но живота на работниците в тези плантации е много тежък.

Компанията  „Алфа застраховане“ в Москва е признала за „похитители“ три кучета.
Млада жена отворила вратата на автомобила и вместо собственика на предната седалка имало три лаещи кучета. Потресена от случилото се тя заснела инцидента с мобилния си телефон.
При разследването било установено, че  собственикът на превозното средство е оставил кучетата в колата, на паркинга на търговския център, а той отишъл по работа.
Животните привели колата в движение. Тя преминала няколко метра до най-близкия автомобил. В момента на сблъсъка, в отсрещната кола нямало никой. Собственичката на блъснатия автомобил се намирала в търговския център и видяла само последиците от аварията.
Девойката побързала към автомобила, който се бил врязал в колата й и отворила вратата му, но… на седалката на водача седели три кучета, които лаели. Тя снимала всичко на мобилния си.
Извикала служители на пътна полиция. Докато те съставяли протокол кучетата продължили с колата по-нататък. Колата с кучетата изминала още няколко десетки метра.
За това пътно транспортно произшестие е платена застраховка.

Отдавна в Япония и Китай за лов на риба се използват дресирани корморани.
На птиците слагали пръстен на врата, връзва ли ги с въженце и ги пускали към водата.
Кормораните не можели да преглътнат рибата, за това я взимал стопанина й.
Сега, този метод няма практическо значение, а се използва само за забавление на туристите.

В Япония, в едно селце близо до столицата живеел един мъдър учител.
Веднъж, когато преподавал на учениците си, при него дошъл един млад боец. Той бил известен със своята грубост и жестокост.
Негова любима техника била да провокира противника си, да го накара да излезе извън себе си. Така играча срещу него заслепен от ярост започвал да прави грешка след грешка и загубвал битката.
Младият боец започнал да оскърбява стареца. Хвърлял камъни срещу него. Плюел го и го ругае. Но старецът оставал невъзмутим и си продължавал урока.
В края на деня младият боец раздразнен и уморен се измъкнал и си тръгнал.
Учениците изненадани от това, че учителят им  спокойно е понесъл толкова оскърбления го попитали:
– Защо не го предизвиквахте на бой? Нима се страхувахте от поражението?
Старият учител казал:
– Ако някой дойде с подарък при вас и вие не го приемете, на кого ще принадлежи този подарък?
– На неговият бивш собственик, – отговорил един от учениците.
– Същото важи за завистта, омразата и насилието. Докато не ги приемете, те принадлежат на лицето, което ги е донесло.

Грубо казано, смисълът на грийнмейла или зелено писмо приблизително е следният.
Търси се компания, чийто собственик възнамерява да я реконструира или модернизира, или пък да я разшири. Но за това е необходимо съгласието на акционерите.
Намира се такава компания и се купува контролният пакет акции. Понякога не е нужно да се купува контролният пакет, а само толкова акции, колкото са необходими, за да се свика общо събрание на акционерите, 10% например.
И когато собственикът започне да модернизира или разширява компанията си, трябва по всякакъв начин да му се пречи. Ако например собственикът свиква събрание на акционерите и предлага следващата година да не се изплащат дивиденти, а спечелените пари да се вложат в развитие на компанията, трябва да се гласува „против“ и да се убеждават останалите миноритарни акционери, че развитието на компанията е безсмислена прищявка и да се твърди, че най-големият акционер ограбва дребните. А делото ще се проточи и това ще спре замислената модернизация. А ако тя вече е започнала и в нея са вложени пари, собственикът ще губи, защото парите му ще са мъртъв капитал.
Трябва да се инициират и събрания на акционерите, времето да се протака. И отново, и отново да се поставя на дневен ред въпросът за ненужността на модернизацията. Или пък в дневния ред трябва да се поставят въпроси, които нямат нищо общо с модернизацията, които да се парализира работата. И всичко това, за да се появи възможността в един прекрасен ден да се каже на собственика, че ще престана да се слагат пръти в колелата на компанията, ако закупиш 10% от акции на някой по цена, три пъти по-висока от пазарната.
Нека напомним, че собственикът вече е вложил милиони в модернизацията и се надява да спечели милиарди, изпреварвайки конкурентите. Но модернизацията е спряна и собственикът губи време и пари, като изостава от конкурентите. И наистина по-изгодно му е вече да купи тези нещастни 10% акции, пък макар и три пъти по-скъпо от истинската цена.
Когато грийнмейлът процъфтява в Съединените щати, американските законодатели го облагат с 90% данък, но не го забраняват. Конгресмените решават, че шантажистите са нещо като вълците, санитари на гората. Собственикът на атакуваната компания ще плати на шантажиста сумата само ако замислената от него модернизация наистина доведе до  по-голям ръст на компанията и увеличаване на печалбата. Но ако модернизацията е прищявка, глупав експеримент или повод да не се плащат дивиденти на акционерите, собственикът, срещайки се с шантажиста, ще се откаже от модернизацията и няма да влага нищо в ненужното развитие, а скромните акционери ще получат своя дял.
Но ако модернизацията наистина донесе печалба на компанията и собственикът си е направил сметката и сумата се е оказала толкова голяма, че заради нея има смисъл да се плати на шантажиста, значи след няколко години печалбата ще се върне стократно на акционерите, шантажистът ще си получи своя дял, а от него пък държавата ще си получи своите 90%.