Платното е индетифицирано от преподавателят във университета на Виена Артур Розенауер.
Картината изобразява възкръсналия Христос, стоящ отгоре над затворената гробница. В лявата си ръка държи знаме с изображението на кръст, а с дясната благославя. Розенауер е изненадан от това, че картината толкова добре се е запазила. Той е обърнал внимание на изобразеното небе на картината.
Розенауер датира картината около 1511 година. Той предполага, че картината може да бъде изписана по поръчка на Братството на Светото Причастие.
В момента картината е в частна колекция в Европа. Името на сегашния собственик не е разкрит. През XIX век, според учения, платното е принадлежало към семейството фон Бюлов. Бернхард Генрих фон Бюлов, райхканцлер на Германската империя за периода 1900-1909, съхранява картината у себе си до смъртта си. Следващите собственици на картината преди Преди Втората световна война са го транспортирали до Южна Америка, а доскоро тя е била съхранявана в уругвайската столица Монтевидео.

Синът на един беден обущар, дванадесетгодишният Яша, играел с децата на улицата и счупил с топка стъклената витрина на магазина. Децата веднага се разбягали. Яша също искал да избяга, но си помислил: „Не е ли по-добре да отида в магазина и да призная вината си?“
Той така и направил. Отишъл при собственикът на магазина и му казал, че без да иска е разбил витрината. Помолил го да му даде такава работа, с която може да изплати счупеното.
Собственикът харесал момчето. Той се съгласил да му даде работа и без това се нуждаел от помощник в магазина. Когато Яша изработил нужната сума за счупеното стъкло, собственикът на магазина му предложил да остане на работа при него срещу заплащане. Яша веднага се съгласил, тъй като родителите му били много бедни, а той трябвало някъде да изкара за прехраната си. Така момчето било възнаградено за своята честност и признание за вината си.
Бог богато възнаграждава всеки искрено покаял се с вечен живот, а също с подкрепа и помощ, докато е на тази земя.
Когато човек сбърка съвестта го гризе, ако не я подтисне сърцето му се съкрушава, той признава вината си и поправя последствията от грешката. Нека да не чакаме да ни изобличат, че сме сбъркали, а да признаем вината си и да възстановим щетите на засегнатия.

Приблизителен еквивалент на израза „куфар без дръжки“ в английски език се явява идиома „бял слон“.

Той идва от една традиция.

Когато сиамския крал дарявал животно на знатен човек, който не му харесвал, му давал бял слон.

Според свещения си статус белите слонове не трябвало да работят, но бремето по поддържането на тези животни, рано или късно разорявало собственика им.

От 1980 г., Уелс е домакин на годишния маратон по неравна местност с дължина от 35 км, в които хората се състезават едновременно с жокеи на коне.

Той е измислен от собственик на местен бар, който чул думите на един от посетителите, че на по-дълга дистанция човек не отстъпва на конете.

Отначало хората много изоставали. През 1985 г. Допуснали да участват велосипедисти, един от които четири години подред печелел наградата.

След това колоездачите били отстранени.

През 2004 г. Бегачът Хю Лоб успял да надбяга всички коне. Три години по-късно неговият успех бил повторен от Флориан Халцингер.

Един собственик попитал свой работник:

– Защо толкова често въздишаш и със сълзи се молиш. Щом си спасен би трябвало да се радваш?!

– Да господине, – казал работникът, – но когато сме на лов, след коя птица бягаме, за живата, но ранена или за убитата?

– Разбра се, че за живата, – казал собственика.

– Така е и с мен, – продължил работника, – чрез благодатта на Бога, оживяха за Исус Христос, но сатана понякога може да ме нарани, а след това ме преследва, за да ме хване в мрежата си. Така че аз въздишам и се моля на Господ да ме избави от преследването. Който е мъртъв в греха, сатана не го преследва, защото той вече му принадлежи.

Изненадал се собственикът от такова заключение и се видял мъртъв за Бога и без Христос.

Вие живи ли сте за Бога? С Христос ли сте или без Него?

За света освобождаването на престъпника е винаги опасно, но такъв простен и освободен в Христос, за никого не е заплаха.

В Исус Христос християнина има любов, която никога не се изчерпва; живот, който никога не свършва; правда, която не се осквернява; мир, който надминава всеки разум; покой, който не се нарушава; радост, която не намалява; надежда, която, която не се смущава; слава, която никой не може да затъмни; светлина, която никога не угасва; щастие, което не спира; сила, която не отслабва; чистота, която с нищо не може да се замърси; красотата, която никога не избледнява; мъдростта, която никога не подвежда; извори, които не пресъхват.

Нека винаги да пребъдваме в Христа Исуса, нашия Господ!