Архив за етикет: собственик

На всеки се дава шанс

indexБеше се появила странна обява: “ Продава се вила до морето, на три етажа, с басейн и градина на цена 1 долар“.
Беден човек бе разгърнал вестник оставен на масата отвън.
– Каква глупост! – изръмжа скитникът, след като прочете обявата във вестника и го хвърли.
Той тръгна около къщите да търси храна и отново видя на стената същата обява:“ Продава се вила до морето, на три етажа, с басейн и градина на цена 1 долар“.
– Това печатна грешка ли е? Но там беше във вестника, а сега и на стената?! – мърмореше си скитникът и продължи по-нататък.
Когато излезе на булеварда скитникът видя банер, на който пишеше: „Продава се вила до морето, на три етажа, с басейн и градина на цена 1 долар“.
Размишлявайки бедният човек реши, че това може да го напише само луд човек и реши да провери. Нямаше какво да губи, освен последния си долар в джоба.
Пристигна на адреса и видя същата къща от снимката. Плахо позвъни. Вратата му отвори красива жена.
– Извинете, – малко смутено каза скитникът, – аз …. по обявата. Това някаква шега ли е?
– Какво говорите, всичко е точно.
– Аз питах за цената на вилата обявена за 1 долар. Наистина ли е толкова? – скитникът недоверчиво погледна дамата.
– Да. 1 долар. Ако се интересувате от предложението, можете да огледате къщата.
Скитникът остана във възторг от видяното и даде последния си долар. Така станал собственик на луксозна вила.
Но все пак решил да разбере, защо на такава низка цена се продава тази имот.
– Извинете, но не разбирам, защо на такава цена продавате тази прекрасна вила.
Жената се засмя и каза:
– Според завещанието на моя мъж, аз трябва да продам нашата вилата и парите да приведа на сметката на неговата любовница. Не можех да не изпълня последната му воля. Обявата виси вече половин година, но вие сте единствения, който откликна на нея. Желая ви всичко хубаво и успех.
И жената си тръгна.
На всеки се дава шанс! Само трябва да се повярва, че невъзможното е възможно.

В изоставен къща са открити повече от 100 отровни паяка

v_zabroshennom_irlandskom_dome_obnaruzhili_bolee_100_yadovitih.210x160 Зоолозите открили в изоставен дом в ирландския град Карлоу над 100 отровни същества. В сградата живеели паяци от вида „Черната вдовица“, тарантули и скорпиони.
Предишният собственик на жилището, чието име не се съобщава, в продължение на много години е предлагал отровни същества чрез интернет.
Уловените обитатели на изоставения дом са откарани в лаборатория. След като отровните животни бъдат изучени, зоолозите смятат да унищожат тези от тях, които представляват потенциална опасност за хората.
Защо бившият собственик е напуснал дом? Какво наказание го чака за развъждне на отровни животни? За сега не се уточнява.
Карлоу е административен център на едноимено графство на юг в Ирландия. В града живеят около 21 хилади човека.

„Венера с огледало“

indexТочната дата на създаването на картината не е известна. Смята се, че тя е завършена около 1647-1651 години. Предполага се, че Веласкес рисува „Венера с огледало“ по време на посещението си в Италия, тъй като Инквизицията в Испания е забранила да се рисува голо женското тяло. Така  под влиянието на целомъдреният испански мироглед се  смята, че Венера е различна от италианската „Венера“. Тя е разположена с гръб към зрителя.
„Венера с огледало“ е единственият оцелял образът на голото женско тяло от Веласкес. В края на XVIII век тази картина е висяла в двореца на херцогинята на Алба, която по-късно послужила за вдъхновение за нарисуването на „Голата маха“. След смъртта на херцогинята я купил Годой, през 1813 г. била пренесена в Йоркшир.
През 1906 г. картината е купена от фонда на националните колекции – The National Art Collections Fund за Лондонската Национална галерия.
Интересна и страшна е историята на картината на Веласкес „Венера с огледало“. Тя не била в състояние да намери свой постоянен собственик. Хората, които са я купували, веднага след придобиването ѝ се разорявали, а някои умирали в ръцете на изнасилвачи и убийци. Трябва да се отбележи, че дори и музеите със страх се отнасяли към тази известната картина и рядко я излагали публично.
През 1914 г. картината е била повредена, от нахвърлилата се върху нея с нож, суфражетка Мери Ричардсън, но била напълно възстановена и се завърнала в галерията, където е и до днес.

Котешко кафене в Лондон

Искаш ли да пиеш кафе и да галиш котка?
Компания за котки предлага именно това в най-новото си кафене в Лондон.
– Много хора искат да имат домашни животни, но не могат да си го позволят, заради малките апартаменти – казва собственикът на кафене Лорен Пиарс. – В Лондон няма много места, където можете да седнете с книга в ръка и котка на коленете зад чаша горещо кафе.
Кафенето с котки се е появило преди 10 години в японските градове, където хората живеят в тесни високи многоетажни домове и не могат да си позволят да имат домашни любимци.
Уютната английска стая, където се предлага чай е наречена в чест на котарака от „Алиса в страната на чудесата“. Тя предлага на своите посетители срещу 8,29 долара да прекарате два часа в компанията на котка.
Кафе и следобеден чай, сандвич, пирожка и руло, всичко това го има в менюто за допълнително заплащане. Откачена идея?
Аналогични заведения за любители на котки ще се открие в Сан Франциско в края на 2014 г.

Силата на доброто пожелание

Собственик на бакалия бил силно разстроен. Като че ли нарочно срещу него, на същата улица, бил открит голям супермаркет. За този човек, това означавало край на бизнеса му.
Малкият магазин бил скромен, но верен източник на доходи и заплашващия го фалит ще бъде истинска катастрофа за него и семейството му.
Един мъдрец рекъл на собственика на бакалията:
– Ако се боиш от конкурента, то ще го намразиш, а ненавистта ще стане причина за твоята гибел.
– Но какво да правя тогава? – запитал нещастния търговец
– Всяко утро ще заставаш пред своята бакалия и ще я благославяш, пожелавайки й процъфтяване в настоящия ден. След това ще се обръщаш към супермаркета и ще направиш същото.
– Какво? Да благословя моя враг, който ще ме разори?
– Всяко благословение към него ще се върне с добро към теб. Всяко пожелание за зло, ще погуби тебе.
Шест месеца по-късно бакалинът отново отишъл при мъдреца и му съобщил, че се случило това, от което се е боял. Трябвало да закрие малкото си магазинче. Едва тогава той – управляващия супермаркета и работите му тръгнали по-добре от всякога.