Излизайки от паркинг един човек случайно задрал близко стоящата кола. В резултат останала малка вдлъбнатина на задното крило.
Нанеслият вреда на чуждата кола не дочакал собственика й, много бързал. Но извадил лист хартия. На нея написал извинението си, номера на мобилния си телефон. Завил листа в банкнота от пет хиляди долара и я пуснал през малкото прозорче на предната шофьорска врата, което леко било открехнато.
Минало седмица и човекът забравил за случилото се.
Изведнъж на сметката на мобилния му пристигнали 1200 долара и след 5 минути дошъл и MMS -ка със снимка на задното крило и съобщение : “ . . . . Шпакловка, боядисване. Достатъчно е. Това е рестото. Благодаря ви.“
Човекът отговорил: „Няма за какво“.
След това цял ден вървял и се усмихвал на всеки срещнат …..

В света се появяват все нови спортове, както любителски, така и професионални. Паралелно с тях се раждат други спортни състезания, които незаслужено остават на сянка, независимо, че имат огромен брой фенове.
Днес ще ви разкажа за необичайния спорт Сепактакрау.
Гледайки тази снимка, вие вероятно си мислите, че тази популярна в Югоизточна Азия игра е комбинация от карате и волейбол. И няма да сте далеч от истината.
Играчите хвърлят топка от изсушени палмови листа, а самата игра има много общо с подобна отборна игра на Запад.
Сепактакрау  е популярна в Азия в края на 80 – 90-те години. Такива игри са провеждани даже и в Северна Америка.
Както в американският футбол играчите си подават топката само с глава и крака. Играта се провежда на място с големината на игрище за багминтон.
Двата отбора имат по трима играчи. Те се стремят, колкото е възможно повече да задържат топката в играта.
Правилата за точкуване са същите, както във волейбола.

В гората на Сенеския район са цъфнали кокичета. За това е разказала местната жителка Елена Белская, която работи като пощальон на пощенска станция „Богданово“.
Елена е станала случаен свидетел на почти пред новогодишното чудо. Тя е отивала за дърва в гората, когато е забелязала кокичетата.
На количката и се счупило колелото и тя се навела да го оправи. Тогава забелязала под храста цъфналите кокичета. Едва ли е щяла да ги забележи, ако не се е била навела, тъй като всичко било покрито със сняг и се белеело наоколо.
Днес цветята, както и преди радват очите. Порадвайте им се и вие. Вижте колко са красиви и свежи на снимката. Някои от тях тепърва ще отворят венчелишчетата си, въпреки всички закони на природата.

НАСА предварително одобри проект за лазерни комуникации с орбитален спътник. Статусът на Preliminary Design Review означава, че проектът отговаря на всички изисквания за проектиране, разходи и време за реализиране.
Ако всичко върви по план, основната демонстрация на лазерните комуникации Laser Communications Relay Demonstration, LCRD с търговска сателитна компания Space Systems Loral  ще започнат през 2017 г. и ще продължат две години. През това време ще бъде събрана статистика за анализ относно това, как лазерният модем се държи при по-дълга експлоатация. Това е първият случай, при който НАСА използва спътник произведен в частна компания.
Лазерните комуникации са бъдещето на космическите връзки. При тях може да се достигне скорост 10 – 100 пъти по-висока от предаването с радиочестоти.
Например, сегашният апарат има максимална скорост 100 Мбит/с, а това ще отнеме само няколко минути, за да се прехвърли висококачествена снимка на Земята.
По време на експеримента с LCRD инженерите очакват да получат данни със скорост до 1,25 Гбита/с кодиран сигнал и 2,88 Гбита/с некодиран сигнал.
Скоро NASA проведе експериментален сеанс между земната и лунната станция с помощта на импулсен лазер. Максималната скорост на данните, на разстояние 385 000 км е 622 Мбита/с. Това е първия експеримент с помощта на лазерен вместо традиционния радио модем. Коригираният стабилна скорост на сваляне на файлове на космическия апарат, който се намира на лунната орбита е 20 Мбит/с. Предаването е направено от наземна станция в Ню Мексико.

Това момче на снимката се казва Лу Вегнер. Той е на 16 години.
Лу се снима във филми, пее и преди две години по време на снимки решил да поработи като доброволец в приюта за животни в Лос Анджелис.
– Моето сърце се разкъсваше от болка, – казва Лу, – когато виждах тези кучета как плачат в клетките си. Аз знаех, че скоро ще ги приспят…“
Лу станал свидел на това, как един тинейджър обесил кучето си, а друг хвърлял камъни по бременна котка. Той поискал тези „малолетни паразити“ да бъдат отведени в камерата, където „приспивали“ на никого ненужни животни.
Скоро след това Лу основа организация Kids Against Animal Cruelty – „Деца срещу жестокостите към животните“. Сега тази организация наброява 12 хиляди членове и 50 хиляди помощника. Има филиали в много щати.
– Ние сме войни, – казва Лу. – Ние воюваме за правата на животните.
През последните две години, Лу и приятелите му са успели да спасят от евтаназия 20 000 кучета и котки.
– Но толкова много животни „приспиват“ в Америка всеки ден, – с горчивина заявява Лу.
Неговата организация се бори активно срещу така наречената детска жестокост.