Архив за етикет: смях

Вече няма да боли

Слънцето залезе и небето потъмня. Една от жените се зае с вечерята. Тази вечер войниците не им донесоха повече храна. Дребна жена с изпити, хлътнали очи предложи малко да изчакат, но един от мъжете добави бързо:

– Не видя ли, че войничетата, които докараха последната група хора, се питаха от къде ще вземат храна за себе си тази вечер?

– Май повече ще ни провърви с жабите в езерото, – добави друг от групата.

Избухна взрив от смях. Изведнъж се открои глас в глъчката, който премина в плач:

– Няма да се върмем вече у дома, – хлипаше едра и яка жена. – Няма, ……тук ще си умрем …

Тя цялата се тресеше от плач. Обикновенно тази жена вдъхваше спокойствие и излъчваше увереност, но сега се бе превърнала в хлипаща, отчаяна развалина.

Останалите потрепераха, сгушиха се един в друг и отчаяно се вслушаха в тишината на безнадежното си положение.

Малко две годишно момиченце се приближи до жена, тя все още викаше и стенеше в плача си. Прегърна я през рамо с малките си ръчички, целуна я по бузата и каза:

– Боли ли те?

Жената кимна. Момиченцето отново я целуна. Изду бузки и духна.

– Вече няма да боли, – радостно обяви детето и разпери пухкавите си длани нагоре.

В очите на жената светна весело пламъче ….. и тя прегърна детето….

Засечен разговор

Зоомагазин, отдел риби. Девойка разглежда „продаващата се“ там стока. Изведнъж открива екземпляр, която отдавна търси неин приятел. И веднага му звъни по телефон:
– Здравей! Аз съм в аквагалерията. Тук има моли снежинки. Нали си търсеше от тях? От кои искаш? Колко? Тук още и черни има. Да, ще се разберем после. Сега ще ги купя, а ти довечера ще дойдеш да си ги вземеш.
Договориха се и си казаха довиждане.
Вечерта на същия ден тя среща своя познат, който и разказа следното:
– Диди, представяш ли си, поговорих с теб по телефона, а след това гледам колегите едва сдържат смеха си. Питам ги: „Какво се е случило?“ А те и дума не могат да ми кажат. Смеят се не могат да се успокоят. След като се успокоиха цитираха разговора ми с теб, така както са го чули от едната страна:
– Здравей!Отлично! Искам! Много искам! За мен момичета! Двойка! Но по-добре давай три! Не, не само бели! Колко пари? Става! В шест вечерта ще бъда при теб! …..

Исках….

Денят беше задушен. Нито едно облаче не се мяркаше, за да вдъхне надежда за прохлада.
Той влезе в магазина с очакването климатика вътре да го освежи. Изневиделица до него застана малко момиченце. То протегна ръце и помоли:
– Вземи ме на ръце!
Мъжът помисли, че детето се е загубило. Момиченцето го прегърна и бързо скочи на земята.
Мъжът я погледна недоумяващо, а детето като му се усмихна прибави:
– Исках да не си толкова тъжен и да се усмихнеш…..
Изведнъж мъжът се заля в нестихващ смях…..

Врана, която се мислила за орел

Орел полетял от високата скала, насочил се към едно стадо и грабнал едно агне от него.
Завидяла му враната и решила да направи същото.
Със силно грачене се насочила към стадото и се хвърлила към един овен. Заплела ноктите си в руното му, не могла да се издигне и запляскала с крила.
Овчарят като я видял, разбрал какво става. Изтичал и я хванал. Подрязал й крилата, а вечерта я отнесъл на децата си.
Децата попитали:
– Каква е тази птица?
Овчарят казал:
– Това е врана, която се мисли за орел.
Съперничество с хора, които ви превъзхождат, към нищо няма да доведе. А неуспехът предизвиква само смях.

Принципна разлика

По време на едно от изказванията на Бор пред Академията на науките в Русия му задали въпрос:
– Как успяхте да създадете такова първокласно училище за физици?
Бор казал:
– Това стана, защото аз никога не съм се срамувал и колебал да казвам на учениците си, че съм по-глупав от тях.
Лифшиц, който превеждал на Бор, превел тези му думи така:
– Това стана така, защото аз никога не се стеснявах да кажа на учениците си, че те са глупаци.
Залата се взривила от смях. Лифшиц попитал Бор още веднъж какво е казал, след което се извинил на аудиторията за грешката си.
– Това не е грешка на езика, – възразил Пьотър Капица от мястото си. -Тя изразява принципите различия между школата на Бор и тази на Ландау, към която принадлежи Лифшиц.
Репликата на Капица предизвикала бурни аплодисменти. Бор и Ландау се смеели по-силно от всички останали.