Американската армия е разработила няколко видове несмъртоносно оръжие, което може да се използва широко в армията, полицията и от обикновени граждани.
Електронният пистолет не само парализира мускулите, но за няколко минути жертвата губи съзнание. Отличителна черта на това оръжие е много малката продължителност на импулса. Високо напрежение ще се отрази на човек само за милиардни от секундата. Краткото въздействие на електрическите импулси оказва шоково въздействие на нервната система и спомага за обезвреждането на изгубилия съзнание противник.
Новото оръжие е много по-ефективно от досега използваните електрошокови оръжия. Тези оръжия действаха, докато е включен тока и след прекъсването му, противника може да се изправи веднага на крака.
При новото оръжие губенето на съзнание е за няколко минути. Това предотвратява многократните включвания на ток, които могат да доведат до спиране на сърцето и смърт. Така се е случило през 2008 г. с Робърт Хестън. Полицаят няколко пъти използвал оръжието в следствие, на което 40-годишния мъж е починал.
Пистолет за зашеметяване, което днес е широко използван в научно-фантастичните филми е само една от няколко проекта на Пентагона. В частност много перспективни се оказват лазерните оръжия. За разлика от шоковите те имат по-голям обхват – 500 метра. Въздействието на лазера може да доведе до отслабване, дори загуба на зрението.
И все пак, резултатите показва, че от „несмъртоносни“ оръжия са убити и осакатени не по-малко, отколкото от огнестрелно оръжие.

Според някои проучвания ползата от алтруизма не е само психологическа. В едно изследване забелязали, че хора с оплаквания от главоболие, артрит, болки в гърба…., когато доброволно помагали на някого, забравяли болките си.
Бил изследван ефектът от доброволната работа върху женското психическо здраве и дълголетие. Изследователите открили, че онези жени, които са посветили време и усилия за подпомагане на някого, живеят по-дълго. Те трудно се депресирали и чувствали голямо удоволствие от нещата, които вършели.
В подобно проучване от Университета в Мичиган било установено, че ако мъже доброволно се включват в някакви дейности поне за една седмица, смъртността при тях драстично намалява.
Запомнете, можете да бъдете алтруисти по всякакъв начин, без да се ангажирате с постоянно време за това или непременно да членувате в някаква благотворителна организация. Съществуват дузина възможности, за да помогнете на някого. Случайните действия на доброта мила дума, учтивост… възпроизвеждат у вас удовлетворение и радост.

Когато Наполеон Бонапарт тръгнал на война срещу Прусия, шилдският гарнизон получил заповед да се затвори в крепостта и да не влиза в сражение с французите. Но шилдските офицери решили да воюват.
Излезли от гарнизона и смело се изправили срещу la Grande armée,  Великата армия, така наричали Наполеоновата армия. Задържали я в продължение на половин месец.
В резултат на това командуването ги наградило с ордена „Pour le mérite“,  най-високият военен орден на Прусия, а впоследствие и на Германия за проявената храброст и… ги осъдило на смърт за неизпълнение на заповед.

Откъде е всичко това у човека — музика, песни, молитви, каква нужда е имал и има от тях? Може би подсъзнателното чувство за обреченост в кръговрата на живота. В него всичко идва и всичко си отива, отново идва и отново си отива. Това го кара да ги създаде с надеждата, че чрез тях ще остави следа, ще увековечи себе си.
Живот и смърт, любов и състрадание, вдъхновение…. всичко това ще намери израз в музиката. В нея човекът е постигнал най-висша степен на свобода. Нещо за което се е борил през цялата си история, още от първите проблясъци на своето съзнание. Но това е успял да постигне само в музиката.
И само музиката, преодолявайки догмите на всички времена, е вечно устремена към бъдещето…
Ето защо на нея е съдено да каже онова, което човекът не е могъл да изкаже…

Всичко започнало скоро, през юни 2004 г. ….Летище….Полет Лондон – Сидни.
Всеки долетял до тук бил посрещнат от приятели, роднини с радостни усмивки…
Само Juan Mann стоял сам. „Аз бях турист във своя роден град. Нямах дом, нито място , където да позвъня. Гледах пътниците и тези, които ги срещат. Искаше ми се и мен някой да ме чака. Нqкой да ми се усмихне.  Да ме прегърне…“
Juan Mann решил по най-оригиналния начин да разсее своята тъга. Той взел картон и маркер….На картона написал  «FREE HUGS» – безплатна, свободна прегръдка.
Намерил мястото, където изтичал най-многолюдния поток от хора, вдигнал изписания картон и така стоял…Дълго стоял….Много дълго стоял…Хората минавали покрай него.
Никой не му обръщал внимание. Изведнъж пред него застанала непозната жена и му разказала, че сутринта ѝ умряло кучето. След това разбрал, че тази сутрин е отбелязала годишнина от смъртта на единствената си дъщеря, загинала в автомобилна катастрофа. Жената обяснила, че сега, когато се чувствала съвсем сама в този свят, тя се нуждае някой да я прегърне. И те се прегърнали. Когато се разделяли, жената се усмихвала.
Знаел ли е тогава  Juan Mann, че ще стане основател на «FREE HUGS»?. Трудно е да се каже, но «FREE HUGS» носи щастие на много хора в света.