Във влажните австралийски и азиатски тропици фикусът на Бенджамин може да се превърне в огромно 25 метрово дърво с идващите от ствола и клоните му въздушни корени. Те прорастват в земята, превръщат се в допълнителна опора и формират много стволове от този вид.

Разрасналото се дърво се превръща в приказен замисъл за скулптура.

Това е невероятно и можеш да го видиш само в влажните субекваториални гори, тъй като при по-сух климат растението губи способността си да оформя допълнителни стволове и се развива като едно дърво с изящни клони, което наричат плачеща смокиня.

В тропическите страни дървото се използва за озеленяване на улици и паркове, като му се придава невероятна форма, подобна на жив плет.

Между смокиновите дървета и осите съществува „споразумение“ за взаимопомощ. Осите снасят яйцата си в плодовете на дърветата, от тях се развиват ларви, а оформилите се насекоми опрашват смокинята. Оказало се, че понякога осите не спазвали „договореностите“ си, т. е. не ги опрашвали. Тези „мошеничества“ са наблюдавали учени от Gormell Universiti и STKI.
В своите експерименти, биолозите са оценили действията на шест различни чифта оси и тяхното нежелание за опрашване.
Наблюдателите установили нещо доста интересно. Когато смокинята откривала мошеничеството на осите, ги наказвала, като събаряла незрелите плодове, в които имало яйца или личинки. Падайки на земята заедно с плода, те умирали.
Според експертите, подобни „санкции“ показват дълга еволюция на симбиотичните отношения между два вида. Прозрачният механизъм  за „справедливост“ позволява да се съхрани съюза, като се елиминира възможността за егоистично използване на единия партньор спрямо другия.